афоризми моята борба
В тази категория има 216 цитата, разпределени в 22 страници.
Понякога може да съм под чехъл, но моята приятелка се усмихва, докато вашите плачат!
Брат Пит
Да се влюбиш не е същото като да обичаш – това са две различни неща. Да се влюбиш е въпрос на страст, а да обичаш – това е емоция, чувство. Чувствата и страстите за различни неща.
Когато си се влюбил, се чувстваш невероятно, усещаш се красив и си убеден, че човекът срещу теб е точно това, което си търсил цял живот. Тя/той не е точно това, но ти си мислиш, че е. Естествено, времето минава, и ти осъзнаваш, че той/тя не е точно това, което ти си си представял. И ти започваш да го обвиняваш, защото той/тя не отговаря на това, което ти си си мечтал. Мисля че, когато с моята жена се запознахме преди 35 години, тя си е помислила: „Той е толкова висок, толкова слаб, той е толкова тихичък и толкова начетен!”. Само 6 месеца по-късно тя ми каза: „Променил си се…”. А аз не се бях променил. Влюбването, тази страст, беше попреминала.
Любовта обаче е друго нещо. Любовта е онази радост от съвместното съществуване заедно. Просто така – аз съм щастлив, защото те познавам. Щастлив съм понеже животите ни са свързани. Искам и ти да си щастлива, защото аз се интересувам от твоето щастие. Искам ти да си щастлива.
Ето това е Любовта.
Не звучи като нещо голямо и велико, обаче Е...
ПРИТЧА ЗА ЛЪЖАТА
Веднъж дърварят режел дърво над реката, но не щеш ли изпуснал в нея брадвата си. Заплакал от мъка, чудил се какво да прави, но в този момент му се явил Господ и го попитал:
- Защо плачеш?
- Как да не плача, изпуснах си брадвата в реката и вече не мога да работя, сега как ще изкарвам прехраната на семейството си.
Тогава Господ извадил от реката златна брадва и го попитал:
- Това твоята брадва ли е?
- Не, това не е моята брадва – отвърнал дърварят.
Господ извадил от реката сребърна брадва и отново попитал:
- А, това твоята брадва ли е?
- Не, и това не е моята брадва – отвърнал пак дърварят.
Най-накрая Господ извадил от реката желязна брадва:
- Може би това е твоята брадва?
- Да, това е моята брадва – щастливо възкликнал дърварят.
- Виждам, че си честен човек и спазваш заповедите ми, поне тази да не се лъже – казал Господ – за награда ти давам и трите брадви.
Заживял щастливо дърварят, трудел се неуморно, но за съжаление един ден и жена му паднала в реката. Той отново горчиво заплакал. И пак Господ се явил пред него и го попитал:
- Защо плачеш?
- Как да не плача, когато моята жена падна в реката.
Тогава Господ извадил от реката приказно красива жена и попитал:
- Това ли е твоята жена?
- Да, това е жена ми – радостно отговорил дърварят.
Господ се разсърдил.
- Ти ме излъга, защо го направи?
- О, Господи – отвърнал дърварят – стана леко недоразумение. Ако бях отговорил, че това не е моята жена, ти щеше да извадиш от реката още една кой знае, колко красива жена, аз отново трябваше да кажа, че не е моята. Тогава ти щеше да извадиш моята жена и аз трябваше да кажа, че това е моята съпруга. Ти щеше да ми дадеш и трите за награда, а аз какво ще правя с тях?
Аз не бих могъл да ги изхранвам и трите и всеки един от нас четиримата щеше да е нещастен.
Ако се бях родил жена, сигурно щях да стана проститутка. Но понеже се бях родил мъж, непрекъснато копнеех за жени, и колкото по-долни – толкова по-добре. И все пак жените – свестните жени – ме плашеха, защото те в крайна сметка искат душата ти, а аз исках да си запазя онова, което ми бе останало от моята.
Чарлз Буковски
Моята първа любов беше всичко наведнъж. Тази, която не можеш да забравиш. Не се и опитваш. Не искаш. Любов, толкова голяма, толкова силна, която никога не умира, никога не изчезва, никога не губи искрата си. Любов, за която да се бориш.
Вие ме осъждате с погледи за моята любов. Вместо аз да ви осъждам за вашата нелюбов и полулюбов.
Блага Димитрова
Не мога да обясня колко много те обичам, дори и небето да беше моята книга, а мастило океана.
Да, самотна съм сега!Докого!Отива да печели,оставя ме сама - с деца.Добре,че имам поне тяхните сърчица с ноща.Защото тържна и празна е моята душа,като нямате до мен сега.Крепиме крехка надежда за края на тългата самота.Но самотна съм сега.Хей, събудете се деца,прогонете тази самота, да изгрее слънце и в моята душа.
ЛЮБОВТА НА МОРЕТО
SMS*03*08*2008*8.00
Защо ли не пожела в света ми загадъчен,
далечен, да погледнеш?
Непознатото отхвърляш.
Гледам бучащото море – красиво, страшно.
Близко, чуждо, магнетично.
Черни краски, отблясъци на твоята душа.
Бели гребени, създаващи моите вълнения.
И твоето действие върху мен.
Привличащо и респектиращо.
Опитвах да те направя близък – ти ме изхвърляше.
Опитвах да те вкуся – излизаше ми солено.
Опитвах да ти се порадвам – отдръпваше се.
Сякаш необуздана вълна, прибираща се навътре след прилив.
Смесваше се с други в огромната шир, не можех да те позная.
Дълбока страшна и незнайна водна дълбина.
Стоя на брега, завинаги влюбена в теб,
без възможност да те имам.
Необятен страшен и красив свят, недостъпен и безкраен.
Уж си пред очите ми, а всъщност не те виждам.
МОРЕ, това е твоята обич – земна и нереална.
Потапям се, доставяш ми неизмеримо удоволствие.
Блъскаш ме, залитам, падам, дърпаш ме навътре омаломощена.
Полужива и ме изхвърляш, зашеметена на голия бряг.
Оставяйки ме сама да се оправям...
Да се чудя дали ми се живее, или искам да умра?
Животът хубав ли е или не е?
Измамно море и аз като риба в него.
Искам да си моя уютен дом,
да ме прибираш и затваряш.
Друг път да ме изхвърляш замаяна.
И тогава се чувствам като риба на сухо.
Мятам се едва дишаща, обезсилена,
но пак гледам към теб,
с надежда за близост.
Това е живота ми и нуждата
да пиша за моята обич, да пиша за теб.
Смея ли се поне...? Ха, ха!
Май не! Не знам!
Дори и само с дрехите на гърба, аз съм си аз. Това не променя цената ми. Материалните неща нищо не добавят към мен и моята стойност като човек.
Тами Клинг, Джон Елис "Компасът"