мисли музика
В тази категория има 576 цитата, разпределени в 58 страници.
За щастието няма вчера, няма и утре, не помни миналото, не мисли за бъдещето. За него има само настояще. И това настояще не е ден, а само миг.
Всичко на този свят има своята музика. Щастлив е онзи, който има сетива за нея.
Защото искаме само това, което ни е трудно да получим, нали? Защото създаваме реални фантазии и без да искаме се губим в тях… почти. Понеже всички казват, че края е начало… дали? Понеже в моите мисли влязъл си и знаеш как цветно текат… но как да спра да искам нещо, като… искам го като дете!
Ти знаеш ли как се обича жена?
Когато във него очите й плуват
и всичко за нея, пред тебе, не струва,
в недрата ù как се удържа страстта?
А знаеш ли как се докосва жена?
Как трепетно с кожата диша и чака
с целувка по-топла от дъжд за земята
без дъх да изпиеш на екс сладостта?
Ти знаеш ли как се закотвя жена?
Да мисли за теб шизофренно-хронично,
на педя далеч да не може да диша…
Да знаеше, щях да съм с тебе сега.
Ти питаш дали се забравя жена?
Когато в ръцете ти миг е трептяла,
отдала без памет съзнание, тяло?
Забравя се… Да, може би… след смъртта.
Притча за свободата
Един младеж се обърнал към един майстор: ”Кажи ми какво е свобода?”
“Коя свобода?”, попитал го майсторът.
“Първата свобода е глупостта. Тя прилича на жребец, който отхвърля ездача си. След това обаче той усеща още по-стегнатия му захват.
Втората свобода е разкаянието. То е като капитан на кораб, оставащ върху пробития корпус след корабокрушение, вместо да се качи на спасителната лодка.
Третата свобода е разбирането. То идва след глупостта и разкаянието. То е като сламката, която се люшка по вятъра и понеже се огъва, къдто е слаба.”
Младежът попитал: ”Това ли е всичко?”
Майсторът: “Някои смятат, че самите те са търсили истината на душата си. Голямата душа обаче мисли и търси чрез тях. Също като природата тя може да си позволи доста заблуди, понеже непрекъснато и без усилие замества фалшиви играчи с нови. На тези обаче, на които позволява да мислят, оставя известна свобода и както една река, която оставя плувеца да се носи в нея, ги носи с обединени сили към нови брегове.“
СЪН
Със устни, създадени нежно да любят…
С две ръце – вечно празни, без мойте в тях…
Със очи, от които ума си загубих…
И със тяло, създадено само за грях…
.
Със коси водопадни, копринени, меки…
И с нозе удивителни и със прасковен мъх…
Светли мисли отчаяни, но от мене обзети…
И с мечти вечно - свежи като пролетен лъх…
Такава ела, измечтано момиче!
Аз очаквам те пак след дванайстата нощ…
Диамант не предлагам – златото не е всичко…
Обещавам ти само нощно - звезден разкош!…
Обещавам пътека, по която да тръгнем!
И луната да свети не по-ярко от нас…
Океан от любов… Ураган от прегръдки…
Подсъзнания вечни, но със право на глас…
И със устни, създадени нежно да любят,
и с нозе удивителни, дето свършват с въпрос,
звездочела ела към луната да тръгнем!…
Да избъдем съня двама с теб тази нощ!…
Аз не искам да нося маски и да играя роли. Не. Просто съм такава, каквато съм, без да ме интересува кой, какво мисли за мен. Чуждите мисли са точно това, чужди мисли. Не можеш да угодиш на хората, но можеш да дариш щастие на себе си, когато си естествен и не лъжеш другите и себе си с фалшивостта си. И в един миг ще разбереш, че около теб има хора, които те ценят заради това, което си. Толкова е просто…
Когато кажеш: "Не мога да си го позволя", мозъкът ти спира да работи. Но зададеш ли си въпроса: "Как мога да имам това?", мозъкът ти започва да мисли.
Робърт Кийосаки
