мисли музика
В тази категория има 576 цитата, разпределени в 58 страници.
"Хората са неразумни, нелогични и егоистични,
въпреки това, обичай ги.
Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли,
въпреки това, прави добро.
Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове,
въпреки това, имай успехи.
Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено,
въпреки това прави добро.
Честността и откритостта те правят уязвим,
въпреки това, бъди честен и открит.
Това, което си построил с дългогодишна работа, може да бъде разрушено за една нощ,
въпреки това продължавай.
Твоята помощ наистина е нужна, но хората може би те нападат, защото им помагаш,
помогни им въпреки това.
Дай на света най-доброто от себе си, и те ще извадят зъбите ти,
въпреки това, дай на света най-доброто от себе си."
Майка Тереза
Притча за приятелите
По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прекрасни порти, зад оградата – музика, цветя, ромолене на ручеи.
-Какво е това? – попитал пътешественикът пазача на портата.
-Това е раят. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински.
-Има ли вода?
-Колкото искаш – чисти фонтани, прохладни басейни.
-А ще ми дадат ли храна?
-Колкото поискаш.
-А кучето?
-Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.
Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.
-Може ли да пием вода тук? – попитал човекът с кучето пазача.
-Да, на двора има кладенец.
-А кучето ми?
-До кладенеца има поилка.
-А дали ще ви се намери малко храна?
-Да, ще те нахраним.
-А за кучето?
-Ще се намери кокалче.
-Какво е това място?
-Това е раят.
-Но пазачът на оазиса, покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там.
-Лъже! Там е адът.
-Но как търпите това?
-Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.
Любовта е начинът, по който усещаш един човек близък до твоето сърце. Постоянно е в мислите и съзнанието ти, във всяка една минута, ума ти е зает да мисли, че някъде, някой те обича и съответно ти го обичаш, мисли за теб и го е грижа за теб. Любовта е да желаеш да прекараш всяка една стотна от секундата с него и само мисълта, че ще се отдалечите един от друг те кара да се вълнува сърцето ти в чувство на не комфортност. Често вечер стоя зад теб и те гледам, и гледам, и гледам, без дори да мога да те докосна или целуна, но сякаш искам този миг да не свършва, защото дори и това ми стига да те гледам мълчаливо с очи, защото те обичам. И това е един вид любов без да можеш да целунеш или докоснеш с ръка онова човешко същество, което сърцето ти подсказва че е най-близко до твоето.
''Изпрати хубавата мисъл в света и не мисли за нейния път....Ти пусни мисълта. Тя ще иде, ще обиколи света и ще се върне при тебе..''
За да сте щастлив трябва да се избавите от всичко излишно. Излишните вещи, излишната суета, а най-важното - излишните мисли!
Даниел Шелбъргър
Не искам вече да се влюбвам… Да мислиш за някого без никаква реална причина и тези мисли да нахлуват в теб и да помитат всичко по пътя си… И все аз съм този, който обича повече… И след всичките глупости мисълта за теб, как искам… да те искам… да искам теб… отново и отново… Не! Не искам да се влюбя и да те изгубя. Просто искам теб!
Чарлз Буковски
Внимавай с думите си – превръщат се в мисли.
Внимавай с мислите си – превръщат се в чувства.
Внимавай с чувствата си – превръщат се в дела.
Внимавай с делата си – превръщат се в навици.
Внимавай с навиците си – превръщат се в ценности.
Внимавай с ценностите си – превръщат се в характер.
Внимавай с характера си – превръща се в Съдба.
Махатма Ганди
Не мисли за всички низости, а за красотата, която въпреки тях остава.
Не плача за отминалите дни
или за това, че сърцето ми разби.
Не плача, че не си до мен
да стоплиш моя хладен ден.
Не плача, че не мога вече да обичам
или във вярност да се вричам.
Не плача, защото ми е гадно,
или защото тялото ми за твоите ласки е жадно.
Не плача, че те няма
или че съм в емоционална яма.
Не, не плача, не си мисли това,
започнах без тебе да пиша нова глава.
Не, аз няма вече за тебе сълза да отроня
и няма никога повече да те гоня.
Не, аз няма тебе да искам
и когато е трудно зъби да стискам.
Не, ти не заслужаваш пак шанс да ти дам
и на твоята обич фълшива да се отдам...
“Умира бавно този…
който не пътува, който не чете и не слуша музика, който не открива очарование в себе си.
Умира бавно този… който разрушава себелюбието си, който отказва помощта, който не търси разнообразие.
Умира бавно този… който се превръща в роб на навика, минавайки всеки ден по същите пътеки, който не рискува да се облече в различен цвят и не разговаря с непознати.
Умира бавно този… който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата, които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца.
Умира бавно този… който не променя живота си, когато е недоволен от работата или любовта си, който не рискува сигурността за неизвестното, за да преследва една мечта, който не се решава поне веднъж в живота си да избяга от мъдрите съвети.
Не умирай бавно… Живей днес! Рискувай днес! Действай днес! Не се оставяй да умираш бавно! Не забравяй да бъдеш щастлив!”
Пабло Неруда