сентенции моята борба
В тази категория има 208 цитата, разпределени в 21 страници.
Моята работа е тя да е усмихната.
Работно време: Завинаги!
Ние идваме от равновесието и всяка борба, съзнателна или не, е насочена към това - да се върнем към него.
Не се страхувай от различията и противоречията, които разделят света и създават илюзията за отделни събития. Такова възприемане е извор на сблъсъци, страдания и постоянна борба. Нощта не е враг на деня, както смъртта не е враг на живота. За да се получи небесна дъга трябва да се срещнат огъня и водата, слънцето и влагата.
Любовта е за мене измама,
животът пък - кървава драма.
Да съм вярна за мен е отживелица,
а душата ми е снежна виелица.
Какво е тръпка аз не зная,
и дали съм нужна някому все ми е тая.
Спокойствие мрачно в мене има,
а от очите ми полъхва зима.
Дружба и приятелство с любимия за мен са прищявки излишни,
а устата ми изрича само думи гневни, неприлични.
Звярът - отървал се е от болката да бъде човек,
но това ли е единственият лек?
Знам само, че преди щастлива с тебе бях
и в трудни моменти гордо до тебе стоях.
И дойде онзи съдбовен ден,
в който ти реши да си отидеш от мен.
Тогава сърцето ми може би за миг е спряло,
и отново всички болки за теб е преживяло.
И след този кратък миг
излетя от мене моята душа със вик.
Сега съм само външна красота,
а отвътре съм черна празнота.
Благодарение на тебе съм така,
надявам се доволен да си ти сега...
Бай Иван бил един обикновен работник в една голяма българска фирма. Един ден във фирмата, в която работил щял да дойде премиера на проверка, за да види как върви работата. Шефа наредил, че всички служители да си вършат работата, така, както всеки ден. В деня на проверката, колата на премиера спряла, слязъл от колата и когато видял бай Иван да разтоварва кашони, се развикал: – Бай Иване! Бай Иване! Приятелю! – и се прегърнал с бай Иван. Шефа на фирмата погледнал учудено, но си замълчал. Срещата с премиера минала. След известно време САЩ сключила договор с българската фирма и президента на САЩ щял да дойде на посещение във фирмата. Шефът на фирмата пак казал, че служителите трябва да си вършат работата, все едно нямало никого на посещение. Започнали да кръжат хеликоптери над покрива на фирмата, от тях накацали по стрехите снайперисти, пристигнали 20 коли, от които излезли мъже с автомати… охрана голяма. Най- накрая пред входа на фирмата спрял брониран джип и от него изкочил президента на САЩ. Разбутал охрана и взел да вика: – Bai Ivane! Bai Ivane! Where are you my friend? – и той взел да прегръща бай Иван и да го разцелува, който този път бил целия плувнал в пот и паяжини. На тази случка, шефа на фирмата казал само: “Ааааа..”, но останалите си мисли запазил за себе си. Минала и срещата с президента на САЩ. След 2 години, на Великден, шефа на фирмата решил да отиде до Рим за Великден, заради Великденската проповед на папата. Решил да вземе със себе си и бай Иван, който вече 26 години, неуморно и покорно си пренасял кашони, та решил да направи подарък на подчинения си. Отишли в Рим, папата почнал проповедта и по едно време се чуло: – Бай Иване, бай Иване, разбрах, че си тук. Моля те, ела тук при мен. Погледнал бай Иван шефа си, а той с опулени очи само му направил жест да ходи. Свършила проповедта, бай Иван си поговорил с папата и тръгнал да търси шефа си. Отишъл и видял тълпа хора около началника му, който бил припаднал. Когато дошъл в съзнание, бай Иван отишъл при шефа си и го попитал какво станало. – Виж сега, бай Иване. От 26 години ти пренасяш в моята фирма кашони. Когато дойде премиера и взе да те прегръща… приех го. Когато дойде президента на САЩ и взе да те прегръща и целува… добре, приех го. Но, когато отиде при папата и един китайски турист ме попита “Кой е онзи човек до бай Иван”… е тогава не издържах.
Моята грешка не са страстите ми, а липсата ми на контрол над тях!
Джак Керуак
Ако някой ден луната не изгрее,
аз ще бъда твоята луна,
и дори небето да чернее,
ще ти светя тихо през нощта.
Ако някой ден и слънцето изстине,
аз ще бъда твоята топлина,
ще те скрия в огнената си стихия,
ще ти дам подслон във любовта.
Ако някой ден и вятърът утихне,
аз ще бъда онзи полъх тих,
който със цветя ще те обсипе
и ще ти нашепва стих след стих.
Ако някой ден дъждът те изненада,
аз ще бъда капка във дъжда
и в нейната жадувана прохлада
ще откриеш моята следа.
Ако някой ден в небето няма птици,
аз ще бъда твоята чучулига
и ще пея в твоята градина,
а това, че ме обичаш, ще ми стига!
Ако искаш да разбереш колко силно те обичам излез на вън, когато вали порой! Капките, които хванеш в ръцете си са твоята любов към мен, а всички останали моята към теб!
Много път извървях, много мъка преживях,
падах, ставах, с последни сили оцелях,
измина много време докато осъзнах,
че първата любов е като капчица сълза,
опитвах се всеки път да изтрия спомена,
който ми напомняше за единствената жена,
но възможно ли е т'ва да бъде само в моята глава,
ярък образ, размил се от тази мечта.
Луната изгряла е над мен сега,
размишлявам самотно, скръстил ръце в нощта,
как да те върна, какво да направя за да те прегърна,
света ще преобърна, само за миг твоя светъл лик да зърна.
Истината много болеше, раната голяма кървеше,
лутах се, не знаех какво да направя,
дори направих опити, усмивката ти да забравя,
накрая реших нашата обич да прославя.
Надявам се някой ден да си отново до мен,
да целувам ръцете ти, да съм в твоя плен,
косите ти да галят очите ми, пръсти да докосват лицето ми, подарил съм ти сърцето ми,
ти ще бъдеш единствената, която е достигнала до дълбините на моята душа,
какво да кажа повече по въпроса, не разпилявай това,
което посадила си с лека ръка, защото тъга,
обзела ме е и измъчен и обезкоражен аз крещя,
не знаеш колко тежка е за мен тази самота,
и продължавам да вървя по черния път на вечността,
път без изход и без край, път на вечна самота,
хората, които срещам, напомнят ми за всичките неща,
които станали са между нас, и за цялата красота...
Лъжа е......
Понякога съм жестока знам разбивала съм повече от три сърца,и сега в плен твоето държа.Ти ела,ела и почуствай малко от моята самота....Погали нежно моята кожа която никой не успя да докосне.Ти си единствения.Разбери ме аз те искам толкова жестоко, че чак сърцето ме боли.Бездомна се скитах аз по света,ти откри ме и закриля твърде дълго.Нека сега аз си вървя,вече ми писна от тази жестока игра.Искам да те имам не на шега,искам да знам защо така жестоко ме разигра!