афоризми моята борба
В тази категория има 216 цитата, разпределени в 22 страници.
Не приемайте мълчанието на другия като проява на гордост. Възможно е той просто да е зает в борба със самия себе си.
Конфуции
Бях прекалено добър! Това беше моята грешка!
Ти беше моят часовник, аз бях твоите стрелки. Ти беше моят работен ден, а аз твоите почивки. Ти беше моята учeбна година, а аз твоето междучасие. Ти беше моята цигара, а аз твоят дим. Ти беше моето Слънце, а аз твоите звезди. За мен беше луната, а аз облаците. За теб бях някоя планета, ти за мен Млечния път. За теб бях някои клон, ти беше моята гора. За теб бях някоя книжна банкнота, ти беше моята 6-тица от тотото.
КАКВО СИ ТИ,
И КОЙ СИ?
SMS*18*10*12.00
Какво е моето желание?
Награда от харесване.
А твоето усещане за него?
Да мине, ако може, без усещане.
Оскъдна информация, почти никаква.
Прашинка от безкрая,
но интересна форма на привличане.
Ума се програмира в детска възраст.
Какво заложили са другите в тебе?
Какво научил си?
Родители, среда, закони,
норми, правила, условности.
Оформил си критерия си
с големината на величина непроменима.
А той изисква адаптация.
Какво привлича те, какво те
хвърля в отчаяние?
Нима не виждаш колко важна е промяната?
Успеха идва с нагласата към хората..
Не искам да ме възпитаваш,
като животно, с награда или наказание.
Наградата тежи ли колкото моето наказване?
Опитомена е твоята висшестояща същност.
Страха избива в борба за съхранение,
а твоята представа изглежда непроменима..
Боиш се за създавания с години имидж,
синоним на някакво спокойствие.
Изградил си определена визия за да те харесват,
забравил си какъв си.
Един път за да оформиш своя образ,
събирал си дълго чужда информация.
Като последствие, налагаш цензура
на всякъде и всяко действие.
Създал си работохоличния си образ
като прикритие и вярваш само в него.
А истинският Ти, къде си?
Чувствам се идиотски.
Мълчейки, слушайки, приемайки.
Отнасяш се с пренебрежение,
залагаш на непоколебимата си воля.
За мен това не е праволинейност.
Дресировка, парченце захарче.
Камшик, първично действие.
Печелиш битки с твоя начин
на отхвърляне.
С мисловната си подготовка
изградил си образ на недостъпна
форма на защита, но тя лъжовна е.
И щом останеш сам и се погледнеш
искаш да изтриеш този образ,
но не можеш.
Не чувстваш в себе си лъжата,
защото вътрешното ти лице едно е,
а вън, пред света, лицето друго.
Несъответствията в душата изтерзават,
тогава тя не иска да съзнава..
Защо не чувстваш?
Защо не те удовлетворява?
Харесва ти да вземаш, без да даваш...
Представяш своите образи в света.
В реалността създал си бляскава за себе си измама.
А тя последвана от друга.
Измислил си система съвършена за отричане.
Отчаяна борба като защита,
защото бил си нараняван.
Желаеш да те харесвам,
но да не те докосвам.
Единствената нужда ти от мене е,
да съм понякога антисептична
порция храна за твоята душа.
С умерена подправка от емоционална гарнитура.
Длъжник си на хората, дори не си морален.
Смяташ се за страхотен.
Обличаш компромисната дреха.
Правиш отстъпления от същността си.
Запазвайки фалшивия си образ.
Преструваш се на важен победител.
Могъщ, прочут, богат, престижен.
Бродяга е духовността ти, защото вярваш,
че истинския ти образ ще те изложи.
ТАКА ОСТАВАШ СКРИТ ЗА ВСИЧКИ.
ЗАКЛЮЧЕН В СВОЙТА КРЕПОСТ
НА БЕЗЧУВСТВЕНО ВЕЛИЧИЕ.
Сладко, но тъжно
като гневно море
е моето сърце
Пак се подхлъзнах
по твърдия лед
отново не дръзнах
да потърся теб.
Вече не вярвам,
че някъде те има
лети пак гарван
над мене и зима
той предвещава,
зима ще сковава
моята душа,
люта и зла,
необяснимо тежка.
Аз призовавам за свидетели на моята душа / всички мои братя / стихотворенията / и платната - Роман Кисьов
Красив е животът на кино, в романа е просто мечта, но вгледаш ли се в него ще видиш, че е само борба
''От каквото и да са направени душите ни, неговата и моята са еднакви!''
Емили Бронте
С увеличаването на моята известност, аз ставам все по-глупав, което, разбира се, е обикновено явление. Съществува прекалено голямо несъответствие между това, което си, и онова, което хората мислят, че си. Или поне това, което казват, че мислят за теб. Но всичко трябва да се приема с чувство за хумор.
АЛБЕРТ АЙНЩАЙН
Моята любов си е с малка буква, но с широко разперени криле. Тя не трае дълго, но поне човек чувства, когато я има.