афоризми моята борба
В тази категория има 216 цитата, разпределени в 22 страници.
С храбри сърца и с ентусиазъм за борба, нека вървиме напред, към победата. - фелдм.Бърнард Монтгомъри
Ако трябва да анализираме живота,ще бъде трудно,защото той има много гледни точки,толкова колкото са и човешките души,
една от които е моята.Моята душа го разбира така:
На първо място ,живота ти е даден от Господ само заради това трябва да го изживееш,независимо от трудностите които ти предла
га и чувствата които изпитваш.Вярвам че любовта във всичките и измерения ,ще спаси света,колкото и банално да звучи това аз
вярвам в това.Вярата е другото више чувсто в човека.Тя прави чудеса,които нямат логическо обяснение в нашия жесток и материа
лен живот.Силата на ума е това което те кара да вървиш напред,да прескачаш препятствията които са част от испитанието нарече
но живот.Слабостите са заложени в човека за да се научи да се бори с тях.Колкото и сладости толкова и болка ти предлага живо
та.Истината е тази ,че ние сме тука за да се научим да се справяме с тези изпитания.Трябва да повярваме ,че сме създадени с
тази цел да възцари мира и любовта на тази земя.
Съжалявам,че реалноста която ние хората създадохме е друга...
Болката и жестокоста са големи,хората са осверипели,злобата и зависта са ги превзели.Надеждата остава ,но не помага и въпре
ки това ние нетрябва да се предаваме,заради целта си, в противен случай обричаме човечеството на сигурна гибел.
НИЕ трябва да говорим,да говорим за да бъдем чути.Премълчаването на проблема води до друг проблем и така до непоправимото.
ГОСПОД ни даде своите закони за да ни предпази ,ние ги нарушихме и сега се чудим как да намерим пътя към щастието ,което
сами си отнехме.
Трябва да вярваме в доброто и да се борим за него за да заличим злото.
Пред портите на храма бял, чиито двор зидът огражда, стоеше старец побелял от глад, страдание и жажда. Той молеше- гласът му беше слаб- и скръб го мъчеше свирепа, но някой вместо хляб, подаде камък в празната му шепа. Така и аз те молих от преди за обич най-голяма. Така и ти възнагради моята любов с измама.
Не искам да стигна до безсмъртие чрез моята работа. Искам да го постигна като не умирам.
ПоСВЕТЕНО!
ДОКОСНИ МЕ
SMS*15*12*21.40
Виж кожата прекрасна, трептящо тяло.
Докосни ме! Аз те желая!
Потопи се в забрава, отпусни се в омая.
Проблем ли съм? Справи се.
Изправи се пред проблема.
Когато чакаш, губиш.
Докосни ме! Ти си върхът!
Реши се. Аз ти се прекланям.
Не ти се подчинявам.
Избрах теб, ти си моят идол.
Кое е важно?
Да вземаш или да даваш.
Моите мечти ще бъдат твоите желания.
Докосни ме!
Имам цел, това е живота с тебе.
Кое е свято? Кое е оргазъм?
Не обичам болката, бягам от нея.
Не ми я причинявай.
Ти вземи твоето, аз моето.
Печелившите карти са в нас.
Ще бъдем заедно, нали?
Обичай ме, или ме мрази.
Докосвай ме и ме отблъсквай.
Нуждая се от теб. Всичко е глупост.
Аз правя глупости.
Гола е моята душа, това е същността.
Покажи какъв е моя идол.
Ти ще се справиш, никакви ограничения.
Нощта деня погубва.
Аз съм шпионин в къщата на любовта.
Ще те погубя ли?... Не!
Само липсата на любов погубва.
Ние не сме заедно, врагове ли сме?
Не ме мъчи, каква е моята вина?
Каква е моята цена?
Ако не приемеш предизвикателството –
Върви си! Излез от моя живот.
Забрави, че ме има.
Какво ще правиш после?
Винаги ще търсиш и ще бягаш.
Ти можеш само да взимаш.
Няма страст, няма чувства.
Какво постигна? Слава, пари, имот.
Какво загуби? Нямаш мен,
значи нямаш нищо.
Аз плача, ти се смееш.
Ти мразиш, аз обичам.
Ти обичаш, аз мразя.
Мислиш, че ме познаваш?
Мисля, че те познавам.
Не, ние сме непознати.
Докосни ме! Намери ме!
На какво си способен? Сам не знаеш.
Нека те науча, научи мен.
Ти си земята, аз съм въздуха.
Ние сме вселена.
Неизвестна, неповторима и безкрайна.
Всичко ти казах, няма докосване.
Не чувстваш, не успях, не те научих.
Победи ме. Спечели, какво?
Разочарована съм – Господи, ти ме наказа.
Аз те избрах, така се наказах.
Обичам само теб. Ти нямаш душа.
Ти си празен. Докосни ме!
Искам те, искам те за много.
Аз не мога да те владея,
не искам да те деля.
Като дрога си за мен.
Да се откажа ли? Ще се спася ли?
Докосни ме. Ти си мъжът.
Аз няма да го направя.
Страхувам се от теб.
Обиди ме, пренебрегна ме.
Аз горя, ти тлееш.
Искам да живея.
Дай ми живот.
Калена любов.
Калена е моята обич,
в щастие и дива тъга.
Калена завинаги,
в огън и в студена вода
И извисена била е
и унизена била е,
но и до края ще бъде
истинска тя!
ЛЮБОВ
Незная как,стигнахме с теб до тук сега?
Къде отлетя,птицата на любовта?
Как така изгубихме чувствата на вечноста.
Нали обещахме си преди,да се обичаме завинаги!
Ти за мен си всичко на този свят,
а при теб уви не е така.
И затова боли сега от любов останала сама.
Къде сгреших,незнам!
Какво обърках,неразбрах,
но мисля осъзнах,че остана само прах,
която ти,хвърли в моите очи.
Разбирам аз сега,как тя ти е в ума,
как объркан си от това,че остави ме сама,
да се боря до умора с таз проклета отрова,
която сипа ми ти,за да проливам вечно сълзи.
Болката в мен,не е от това че докосвала те е тя,
а от това,че предаде любовта,
в която вярвала съм аз че е само за нас.
Трудно е сега,когато зная това.
Макари умело,да ме лъжеш смело,
че всичко това е само лъжа.
...Но разбери,любовта ми голяма,ще покрие тази рана,
и когато ти,обърнеш се към мен с искренни очи,
разбрал че единственно за мене те боли,
аз ще те прегърна и ще ти прошепна:
...явно знаела съм това,че ти си моята съдба,
и не мога да се сърдя за това ,че изпитала ни е тя,
за да разпознаем любовта.
Какво бях и какво съм за теб?
Не бях ли аз момичето мечта?
не бях ли аз твоята звезда?
А мислеше, че е нереална любовта,
-е не сгрешил си-истинска е, това е тя.
Не каза нито дума, но аз разбрах,
ти беше моята съдба, но късно го осазнах.
Не бях ли аз момичето с далгата кафява,
начупена коса,за която ти така мечта?
Не бях ли твоята Пенелопе, твоята геройня
в сапунен сериал? Е бях, вече не съм,сега съм
просто момичето на твоя приятел.
А чаках те, но ти не помръдна- и ти чакаше,
а трябваше да действаш, тогава беше времето.
Аз прибързах-Да,не можех вечно да те чакам,
той се сети и ме грабна, а аз очаквах теб.
Ти разбра за нас, не ти хареса-на мене също,
но исках в онзи миг утеха, а ти стоеше настрана.
Сега е късно знаеш го и ти, и погледи преплитаме,
и в тъга облени са душите ни, а можеше да е различно.
И жадуваме да сме заедно, но до там оставаме-
С жажда за любов, за едно докосване, за един поглед.
Ти отричаш да имаш чувства- е как ще си признаеш,
нали за смях ще станеш, но за това не са нужни думи,
нужен е само един твой поглед и жест,всичко вече е ясно.
Ти Обичаш ме, това го знам-сега ти трябва да обичаш
нея-дали можеш?Това го знаеш само ти.
Но знаеш ли?-Съмнявам се ,човек веднъж Обича истински... .
Късата ми поличка
не е покана,
не е провокация
или индификация,
че го искам,
че го давам,
или че си го търся.
късата ми поличка
не моли да си го получи,
не иска точно ти
да я ръзкъсаш
или да ми я смъкнеш.
Късата ми поличка
не е законно основание
да бъда изнасилена,
въпреки че някога е била.
Сега в новия съд
няма да мине.
Късата ми поличка, ако щеш вярвай,
няма нищо общо с теб.
Късата ми поличка е стремеж
да разкрия силата на прасците си,
да почувствам свежия есенен полъх
нагоре по бедрата си,
да усетя всичко, което виждам
срещам и чувствам, как живее в мен.
Късата ми поличка не е доказателство,
че съм тъпа
или нерешителна,
или че съм момиче за чукане.
Късата ми поличка е моята неподчини-
мост.
Няма да се оставя да ме уплашиш.
Късата ми поличка не е някаква фукня,
това съм самата аз-
преди да ме накараш да се покрия
или да се смиря.
Свикни с нея
Ревността, изпепелява казват,човешката душа.Ако е така,отдавна изпепелена е и моята душа.Но щом разровя тази пепел,този куб от чувства диви,всякога намирам тук, на моята любов,все още въглените живи!