Ядосана и гневна,
стара и древна-
нея всеки я знае
и за болката й нехае.
Всеки за нейната мъка е чувал,
всеки с лъжа нейната вяра е купувал.
Тя знае за всичките болки на тази земя
и в трудни моменти едва издържа тя на крака.
Толкова мъка има събрана във нея,
не зная, не мога от себе си да я излея.
Моята несподелена любов-
към нея си ти толкова суров.
За теб не значи тя нищо съвсем,
искаш само да си играеш със мен.
Но аз не съм от камък както ти,
и солени са мойте сълзи.
Не съм като тебе към нея безразлична,
не съм като тебе- нагла, себична.
Аз не мога своята любов да прогоня,
и не мога за теб сълза да не пророня.
Ти може с мен да си жесток и да съм ти ненужна,
но любовта за мен е като въздуха нужна.
Без любов не мога, аз ще умра,
пък ако трябва нека в мъка безсилна нека крещя.
Обичам те, но ти не знаеш...
А и да знаеш- пак нехаеш....

Добавен преди 12 години

слънчеви лъчи озаряват скучния ден,вятърът нежно рзпилява косите ми и гали зелените треви.Те му отвръщат с весел танц.някуде в далечината се чуват тракащи машини и бръмчене на коли.Загрижени хора забързано ходят по техните посоки,а аз стоя и чакам...Но какво чакам?Да гледам присмиващите ми се хора,или за нещо по добро?
Спокойствие,мълчание,чакане за среща,може би?О не!!Отново ли?На старото място край същите камани,треви.Но няма го пламъкът,няма я надеждата за щастие.Всичко умря.Уби го една силна,страстна,назабравима любов,която изпепели всичко!-Моите мечти,моята усмивка,очите ми!
Но аз чакам за тази среща.Чакам с часове,но безрарличие лъха от мен.може би само мисълта ,че не съм сама ме удовлетворява.
Раздавах душата си за близки,познати,любим...Изплаках очите си за другите,после за мен!Усмивка дарявах навред,в мен имаше красота от живота,щастие,обич към хората....
Сега,сега я няма усмивката,няма го топлия поглед.Има само едни уморени очи ,едно тъжно лице и мълчаливото момиче.А жадувах само за малко-да бъда обичана,да бъда разбирана и подкрепяна!
Но надежда имам.Ще мине време и всичко ще е наред си казвам.Но засега мислите ми са другаде,а върна ли се в реалността-болката жестоко раздира сърцето ми.А сълзите?-тях вече ги няма......:(;(;(;(:(

Добавен преди 12 години

Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.

Антоан дьо Сент Екзюпери

Добавен преди 12 години

Вмениха ми като вина това, че в началото бях спокойна и весела, с ясни, широко отворени очи, и решиха, че това е признак за безсърдечие. Но ако плачех и крещях, щяха да кажат, че това доказва моята вина, а когато всички хора решат, че ти си виновна, то всичките ти постъпки ще доказват именно това. - Маргарет Атууд

Добавен преди 12 години

Музиката е моята религия. - Джими Хендрикс

Добавен преди 12 години

Животът е една голяма борба която завършва винаги с неуспех за човека/смърта/.

Добавен преди 12 години

"Често разправят, че след като мине известно време, страстта се превръщала в "нещо друго", по-здраво и по-прекрасно. Че това "друго" било Любовта с главна буква, чувство, не толкова възбуждащо, но пък за това- по - зряло. Нека сме наясно: на това "друго", ако именно това е Любовта, харизвам я на мързеливите,на отчаяните, на "зрелите", на онези, затънали до гуша в своя сантиментален комфорт. Моята любов си е с малка буква, но с широко разперени криле. Тя не трае дълго, но поне човек чувства, когато я има."

Фредерик Бегбеде

Добавен преди 12 години

Моята дружба е явно твърде предпазлива, ако опасността за моя приятел не ме заставя да забравя за моята собствена опасност. - Дени Дидро

Добавен преди 12 години

В моята държава всеки има право да отива на небето по своя си начин. - Фридрих II Велики

Добавен преди 12 години

С храбри сърца и с ентусиазъм за борба, нека вървиме напред, към победата. - фелдм.Бърнард Монтгомъри

Добавен преди 12 години