тъга бг
В тази категория има 124 цитата, разпределени в 13 страници.
Страхливия ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилния ще плаче от тъга,
а истинския сам ще те намери.
Разстоянието не е повод за тъга. То ти придава сила, заздравява връзката с близките ти и изгражда твоята воля.
Страхливия - ще седне на брега, ще шепне колко много ти е верен, Безсилния - ще плаче от тъга, а Истинския - сам ще те намери…
Евтим Евтимов
Много път извървях, много мъка преживях,
падах, ставах, с последни сили оцелях,
измина много време докато осъзнах,
че първата любов е като капчица сълза,
опитвах се всеки път да изтрия спомена,
който ми напомняше за единствената жена,
но възможно ли е т'ва да бъде само в моята глава,
ярък образ, размил се от тази мечта.
Луната изгряла е над мен сега,
размишлявам самотно, скръстил ръце в нощта,
как да те върна, какво да направя за да те прегърна,
света ще преобърна, само за миг твоя светъл лик да зърна.
Истината много болеше, раната голяма кървеше,
лутах се, не знаех какво да направя,
дори направих опити, усмивката ти да забравя,
накрая реших нашата обич да прославя.
Надявам се някой ден да си отново до мен,
да целувам ръцете ти, да съм в твоя плен,
косите ти да галят очите ми, пръсти да докосват лицето ми, подарил съм ти сърцето ми,
ти ще бъдеш единствената, която е достигнала до дълбините на моята душа,
какво да кажа повече по въпроса, не разпилявай това,
което посадила си с лека ръка, защото тъга,
обзела ме е и измъчен и обезкоражен аз крещя,
не знаеш колко тежка е за мен тази самота,
и продължавам да вървя по черния път на вечността,
път без изход и без край, път на вечна самота,
хората, които срещам, напомнят ми за всичките неща,
които станали са между нас, и за цялата красота...
В живота няма такова пълно отчаяние,като това,което идва от първите моменти на непоносима тъга.Когато още не сме знаели какво е да си изпитал така тъга и после тя да е отминала,да си се отчаял безнадеждно и после да си възвърнал надеждите си.
Светлата тъга е по-красива от тъмната радост. - Венцеслав Константинов
Притча за Жената
Мъжът отишъл при Бог и се оплакал от своята скука. Всевишният се замислил: "От какво да направя Жена, като целия материал отиде за мъжа?" Но не можел да откаже на горещата мъжка молба и след мъчителен размисъл Бог сътворил Жената като смесил: очарователните цветове на изгрева, няколко ярки слънчеви лъчи, замислената тъга на луната, красотата на лебеда, игривостта на котката, грациозността на сърната, ласкавата топлина на кожата, притегателната сила на магнита и слепил здраво съставките.
Но всичко това Му се видяло много сладникаво и затова добавил: хладното сияние на звездите, непостоянството на вятъра, сълзите на облаците, хитростта на лисицата, досадността на мухата, жилото на осата, отровата на змията, ревността на тигрицата, алчността на акулата, кръвожадността на пиявицата…
Вдъхнал живот на всичко това и в резултат се появила Жената.
Бог подарил творението си на мъжа и му казал:
- Пази я такава, каквато се е получила и не се опитвай да я променяш!
Уморих се години наред
да се боря със всичко и всеки.
Цял един живот бях все сама
душата ми е поле в небесата.
Видя ли те, че си в беда
идвам при теб да помагам.
Лекувах рани,изтривах сълзи,
носих по себе си чужди товари.
Влюбвах се, изживявах всяка любов
и по своя път продължавах отново.
И аз съм била причина за твоя сълза,
за някой нощ твоя безсънна.
Била съм въпроси, тъга,
проклятие, орисия и карма.
Но завинаги място в сърцето ти имам
някъде скрита дълбоко.
Живея в очите ти, в светлината на дните,
в нощите тихо пристигам
и обърквам ти мислите.
Но защо самотна се чувствам?
Прераждам се през годините
и все те търся… Теб…
Любовта ми от миналото…
Животът е кратък, животът е миг
от една огромна вселена.
Няма как да си върна силите отново назад
от този живот аз си отивам.
Изтрий сълзата си…
Аз пак ще те търся, пак ще те чакам
и винаги теб ще откривам.
Тъгата, която носим вечер в себе си…
Понякога боли от нея…
Не оставай, Тъга!… Ти не си ми приятел.
Ти не си гост. Ти си болест. И дете на нощта.
Бианка Габровска
Със сълзи са пълни очите,
лежа в тревата боса и гледам към звездите.
И спомням си за дните, които с теб изживях.
Действителност бяха мечтите,най-прекрасното с теб преживях.
Но сега ти си далече,с друга си може би ти.
Няма да те видя вече,щастлив поне с нея бъди!
Незнам дали беше с мене щастлив,но знам,че неще се повтори сънят ми добър и красив.
За мен не ще заговориш.
Не искам сълза да пророня,не искам да плача за теб.
Искам свойта тъга да прогоня,а с нея от ума си и теб.
Само спомен далечен ще останеш.
Някой ден към звездите щом погледнеш,спомни си нещо хубаво за мен!