тъга бг
В тази категория има 124 цитата, разпределени в 13 страници.
Обичам те през мъка и тъга.
Обичам те дори да ме боли.
Да грях е,трябва да призная,
но твоята любов ме праща в рая!
Дори в ада бих живяла и
най-ужасна мъка бих търпяла!
Теб търся навсякъде по света,
за да мога сърцето си да ти подаря!
И ето!
Виждам те - разхождаш се отвън.
Някаква илюзия - прекрасно е,но само сън.
Наяве никога не ще се появиш и с усмивка да ме озариш!
Животът е филм, в който ти си главния актьор. Снимаш серия след серия и излъчваш на секундата, като театър на живо. И епизодите нямат повторения. Може да се гледат само по веднъж. Един миг не се повтаря никога повече – миг на щастие, на мъка, на тъга, на болка – никога няма втори дубъл.
Знаеш ли, Чипоноско, кога обичаш истински?
Не, когато казваш: Прегърни ме, а Имам нужда да те прегърна!
И не, когато казваш Боли ме, а Твоята тъга боли в мен.
Никога не знаеш, колко голяма е любовта,
докато не изпиташ ужаса и страха от това,
че можеш да загубиш този, когото обичаш.
Отговори ми ти Съдба- защо измъчваш изтерзаната душа? Защо ме обричаш на таз самота ? Защо обърна гръб и ме остави сама ? Искам само капка от това , което изпитва човек в любовта . Искам само капка от нежноста , искам само капка от обичта . Много ли искам от теб - Съдба ? Отговори , не ме мъчи така . А ти какво ми даде ? Безкрайна болка и тъга и в сърцето ми голяма празнота . Стига ми сълзи , в нощи в които не спа . Стига ми балади с които да запълвам празнота . Стига, всичко в мен да крещи от болка и тъга . Стига ... Уморих се ве4е от това . Защо така жестока си - С ъ д б а ???
Астрономическата пролет настъпва в България на 20 март в 18 часа и 57 минути.
Легенда за Пролетта, победила Зимата.
Това е една стара легенда за пролетта, за Слънцето, за Любовта, за побеждаващата сила на Живота, за силата на новия живот, за настъпващата промяна, когато тръгват соковете в дърветата и за кокичетата … Някога, много отдавна Слънцето се спуснало на Земята в образа на прекрасна девойка. Искало Слънцето да види как е долу, да се поразходи, да потанцува, да се повесели … но било хванато от един зъл Змей и затворено в най-тъмните подземия на неговия дворец. Тогава птиците спрели да летят, децата забравили какво е веселие и смях, престанали да игратя, а родителите им били отчаяни незнаейки откъде да намерят храна. Светът станал едно печално място изпълнено с тъга и униение. Тогава един смел момък решил да спаси Слънцето. Много дълго, дни и нощи, месеци той търсил къде е двореца на злия Змей, най накрая го открил и предизвикал Змея на двубой. Борили се дълго, нощи и дни. Смелият момък победил злия Змей. Освободил прекрасното Слънце. То се качило обратно горе на небето и осветило целия свят. Природата се съживила, хората се зарадвали, но смелият момък не могъл да види Пролетта. Неговата алена, топла кръв се стичала върху белия сняг до последната капка. Загинал смелият момък. Там където снегът се стопил се показали бели цветя – кокичета, предвестници на пролетта и новия живот.''
Честита първа пролет!
Истинският човек, за когото си струва да се раздадеш е този, заради когото ти блестят очите - и от щастие, и от тъга… заедно. Блестят ли ти очите само от едното, всичко ще е краткотрайно.
М. Дамянова
Колко ли струва сърцето кървящо?!
И колко се плаща за мъртва душа?!
В небето летим, звездите изпращаме,
накрая към сметката влиза скръбта!
Колко ли струват минутите нежност
и колко очите - събудили чудото?!
Очакваме обич и тиха безбрежност,
но плащаме всичко в едно сиво утро.
Живеем доказвайки колко сме истински,
а дишаме свити на топка в калта!
Пази, Боже, някой от нас да поиска
две шепички нежност и чиста сълза!
Побягваме лудо, на бива да плачем,
че слабост е тази наша тъга!
Аман от велики и горди палачи!
Аман и от всичко, що има цена!
Ти бе…
Ти бе моя мисъл и нежно мечтание,
пъстра илюзия и страстно желание,
огромен порив, див копнеж,
възход мой бе и луд метеж.
Ти бе несънуван сън, измамност,
видение миражно бе, но и реалност,
огромна болка, неистово страдание,
сълза горчива, лудо отчаяние.
Ти бе пареща ласка, чувствена милувка,
прегръдка любовна, огнена целувка,
страст изпепеляваща и тръпка сластна,
мое дихание, любов неподвластна.
Ти бе гняв опустошаващ, връхлитащо вълнение,
смразяваща вина, забравеното опрощение,
тъга безмерна, остров на забвение.
Ти бе моят живот и моето спасение!
А аз какво ли бях?
МИЛЕНА ЙОРДАНОВА
Животът е твърде ироничен. Дава ти тъга, за да разбереш какво е щастието, шум за да се насладиш на тишината, и отсъствие за да оцениш присъствието.
Ерих Мария Ремарк
Я ела насам, погледни ме в очите,
виждаш ли някаква тъга?
Каквато и да е тя...
Не нали?!.. Я тогава се поспри.
Нима не разбра,че не ме боли
и за мен не значиш нищо ти!
Очитети били жестоки...
Ми ела да ги сравним с моите!
Не си могъл уж да обичаш...
Ми евала,но спри след мен да тичаш.
Имаш всяка малка принцеса...
Мълчи,не искам да се меся!
Но щом си толкова велик,
защо мене нямаш,бе смешник?
Искаш ме,нима?!
Но не става с детски номера!
Бъди мъж не само на хартия,
че за закуска ги изяждам тия!
Зареди се поне с кураж,
след като ти липсва умствен багаж.
Успех ти пожелавам с твойто начинание,
да свалиш най-прекрасното създание.
Но,ако не се получи и стрелата на Амур не ме улучи...
Тогава се стегни, че виновен ще си само ти!