тъга бг
В тази категория има 124 цитата, разпределени в 13 страници.
Най-достойните винаги са сами. Отличават се с харизма, безупречна външност, жив аналитичен ум, абсолютно възпитание и идеални маниери, зад които винаги са скрити хиляди тайни … и силен властен поглед, в който едва се забелязва малко тъга. Те търсят "своите" хора. Свои за общуване, за компания и приятна почивка, свои за любов, отношения и семейство.Те правят повече грешки, страдат повече, по-рядко контактуват и по-тежко преживяват неуспехите. Но всеки път, когато се опарят, стават все по-съвършени и по-силни. И отново, и отново започват всичко отначало. Чужди са им стереотипите на съвременното общество, невъзможно е да им се наложи чуждо мнение. Зад гърба им винаги хвърлят кал, но никой не смее да им каже нещо в лицето и всичките слухове за тях се разбиват на парчета от железния им характер. Независимо от това дали е мъж или жена, те търсят такъв човек, до който ще им бъде спокойно. И това "спокойно" не се основава на липсата на кавги, адреналин и крайни емоции. Това "спокойно" означава, че търсят до себе си човек, който няма да ги предаде.
Плачем от тъга и от щастие… Плачем за миналото, настоящето и бъдещето. Истината е, че имаме нужда да плачем, просто така, чисто човешки…
Един ден той забеляза, че е минало ужасно дълго време от последната й усмивка. Когато я попита защо, тя взе и двете му ръцете и ги сложи в своите. Целуна ги нежно и му благодари - за музиката, за поезията, но най-вече за това, че той й показа какво е тъга, защото тя не я познаваше преди него. Но вече беше време да си върви. За да намери някой, който можеше да й покаже какво е щастие.
А после изчезна, разстла тъмнината…
С тъга безполезна и болка позната,
отвори се бездна!
"Истинските мъже не разплакват момичето което обичат ...... Истинските мъже не позволяват дори да има тъга в очите им!"
Не заповядвай на сърцето ми!
Не заповядвай на сърцето ми! Недей!
Не можеш да го вържеш със въжета.
Оковеш ли го с вериги, то ще онемей,
ще се строши за миг на хиляди парчета.
Не заповядвай на сърцето ми! Недей!
Затвориш ли го зад стени високи,
то за небесата сини вечно ще копней,
ще се дави тихо във сълзи дълбоки.
Не заповядвай на сърцето ми! Недей!
Спри! Не го превръщай в късче камък!
Без слънце и без вятър, то ще опустей,
ще угасне неговият чувствен пламък.
Не заповядвай на сърцето ми! Недей!
Не!Не го приспивай с хапчета тъга!
Без обич и без радост, то ще полудей
и ще загине както птица без крила.
Страхливия ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилния ще плаче от тъга,
а истинския сам ще те намери.
Много път извървях, много мъка преживях,
падах, ставах, с последни сили оцелях,
измина много време докато осъзнах,
че първата любов е като капчица сълза,
опитвах се всеки път да изтрия спомена,
който ми напомняше за единствената жена,
но възможно ли е т'ва да бъде само в моята глава,
ярък образ, размил се от тази мечта.
Луната изгряла е над мен сега,
размишлявам самотно, скръстил ръце в нощта,
как да те върна, какво да направя за да те прегърна,
света ще преобърна, само за миг твоя светъл лик да зърна.
Истината много болеше, раната голяма кървеше,
лутах се, не знаех какво да направя,
дори направих опити, усмивката ти да забравя,
накрая реших нашата обич да прославя.
Надявам се някой ден да си отново до мен,
да целувам ръцете ти, да съм в твоя плен,
косите ти да галят очите ми, пръсти да докосват лицето ми, подарил съм ти сърцето ми,
ти ще бъдеш единствената, която е достигнала до дълбините на моята душа,
какво да кажа повече по въпроса, не разпилявай това,
което посадила си с лека ръка, защото тъга,
обзела ме е и измъчен и обезкоражен аз крещя,
не знаеш колко тежка е за мен тази самота,
и продължавам да вървя по черния път на вечността,
път без изход и без край, път на вечна самота,
хората, които срещам, напомнят ми за всичките неща,
които станали са между нас, и за цялата красота...
В живота няма такова пълно отчаяние,като това,което идва от първите моменти на непоносима тъга.Когато още не сме знаели какво е да си изпитал така тъга и после тя да е отминала,да си се отчаял безнадеждно и после да си възвърнал надеждите си.
Където е хубаво, там има и тъга по родината. - Евгений Кашчеев