тъга бг
В тази категория има 124 цитата, разпределени в 13 страници.
"Я ела насам, погледни ме в очите,
виждаш ли някаква тъга?
Каквато и да е тя...
Не нали?!.. Я тогава се поспри.
Нима не разбра,че не ме боли
и за мен не значиш нищо ти!
Очитети били жестоки...
Ми ела да ги сравним с моите!
Не си могъл уж да обичаш...
Ми евала,но спри след мен да тичаш.
Имаш всяка малка принцеса...
Мълчи,не искам да се меся!
Но щом си толкова велик,
защо мене нямаш,бе смешник?
Искаш ме,нима?!
Но не става с детски номера!
Бъди мъж не само на хартия,
че за закуска ги изяждам тия!
Зареди се поне с кураж,
след като ти липсва умствен багаж.
Успех ти пожелавам с твойто начинание,
да свалиш най-прекрасното създание.
Но,ако не се получи и стрелата на Амур не ме улучи...
Тогава се стегни, че виновен ще си само ти!"
Направете път иде ледената мис-каприз,
егоиската наградена със световния приз!
"Но,ако не се получи и стрелата на Амур не ме улучи",
какво да те еба в свинята ше се случи?
Сливата си вееш като приз за състезание,
и правиш свирки, после "прелестно създание",
Ама мноо си велика, просълзих се,
сега Ледена наведи се и по гъза цуни се;))))
Зад всяка сладка усмивка, има горчива тъга, която никой не може да види и почувства.
Рецепта за Минало
От миналото взимай само смях.
Греби със шепи щастие и радост.
Пази си спомените. Винаги във тях
се крие неочаквана награда…
Но всичките обиди – забрави.
Тъга и страх – обратно да ги върнеш.
Човекът е човек, за да прости,
и себе си във всички да прегърне…
Каквото е било – ти е подарък.
Където си се случил – си урок.
А всичкото ти щастие остава
записано в тефтерчето на Бог…
Пък ти ще се подпишеш с обич само.
Рецептата е май да се сдобриш.
Погледнеш ли назад през свойто рамо,
да се усмихнеш. И да продължиш.
Отчаяна от живота и съдбата,
с изтерзаната душа,
паднах долу...на земята
и просто исках да умра.
Не исках този свят
с вечна болка и тъга,
не исках този свят
с омраза и лъжа.
Не исках да живея аз така,
с моята самотната душа.
Но...
Нещо изведнъж се промени,
във очите ми спряха сълзи.
Изправих се гордо,
станах на крака,
на пук на моята изтерзаната душа.
Станах...
погледнах напред към света,
и чрез моята сила на мисълта
ще стъпя здраво на крака,
ще гледам живота от друга страна,
ще бъда крепка и силна жена,
със моята сила на мисълта.
Забравата е онова, което обезсмисля любовта. Забравената любов е не съществувалата любов. Думи, изречени напразно. Докосване, което не оставя отпечатък. Мирис на парфюм, който ухае на нищо.
Отлагам да те забравя, понеже съм жена, която се е научила да обича и да съхрани способността да пази спомени. Спомените ни правят това, което сме. Бъдещите намерения никога не могат да бъдат сигурни.
Обичам те. Да, теб. Не се учудвай.
Вероятно с времето съм станала прекалено добра и усърдна в желанието да те запазя вътре в себе си. Там, където сънищата са по-красиви, а въображението е цветен калейдоскоп. Истинската жена трябва да умее да си въобразява. Така живее по – леко.
Мога да затворя очи и да видя ризата ти. Нея сигурно отдавна я няма или се вее на вятъра, метната на простора от друга жена. Но никой не може да ми отнеме възхитителната тъга по нея.
Най-добрите книги са онези, които могат да бъдат препрочитани. Останалите не струват. Само губят време.
Препрочитам мислено всеки ред от нашата история и това ме прави не само силна, но и ме обозначава в този объркан свят. Не се страхувай. Ще те помня вечно. Ще отлагам да те забравя до края.
Катерина Евро
Я ела насам, погледни ме в очите,
виждаш ли някаква тъга?
Каквато и да е тя...
Не нали?!.. Я тогава се поспри.
Нима не разбра,че не ме боли
и за мен не значиш нищо ти!
Очите ти били жестоки...
Ми ела да ги сравним с моите!
Не си могъл уж да обичаш...
Ми евала,но спри след мен да тичаш.
Имаш всяка малка принцеса...
Мълчи,не искам да се меся!
Но щом си толкова велик,
защо мене нямаш,бе смешник?
Искаш ме,нима?!
Но не става с детски номера!
Бъди мъж не само на хартия,
че за закуска ги изяждам тия!
Зареди се поне с кураж,
след като ти липсва умствен багаж.
Успех ти пожелавам с твойто начинание,
да свалиш най-прекрасното създание.
Но,ако не се получи и стрелата на Амур не ме улучи...
Тогава се стегни, че виновен ще си само ти!
Всеки спомен е болка..
Всяка мисъл тъга..
Каква тъга е животът, как се руши след нас и как се изгражда пред нас, изпълнен с измамата, че все пак е смисъл и надежда.
Владимир Зарев
Заспиваш ли?
Аз май, че те събудих?
Прости ми, че дойдох при теб сега!
Душата ми крещеше до полуда,
в прегръдките на своята тъга.
Самичък бях, а исках да говоря...
Устата ми залепна да мълча…
Не ме пъди – ще си отида скоро,
доведе ме на бурята плача…
ще седна до главата ти, ей тука,
и ще ти кажа приказка една,
в която е заложил зла поука
един мъдрец от древни времена…
“Един разбойник цял живот се скитал,
бездомен, по голямата земя,
вместо сърце във пазвата си скрита,
той носел най – голямята кама.
По път обирал де когото хване –
човекът като Дявола бил лош!
И за какво му е било имане –
той нямал дом, той имал само нож.
Ала и той един път от умора,
под слънцето на кръстопът заспал
подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял.
И само малко дрипаво момиче,
направило му сянка с листо…
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той – разбойникът, защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път?
Една ръка накарала тогава
сълзи от кървав поглед да текат!
Една ръка по – топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би спечелил с нищо –
ни с обир скъп, ни с рязана глава…”
Но ти заспа, а тъй ми е студено….
Туй приказно момиче, де е то?
То стоплило разбойника а мене,
Ти никога не стопли тъй…
Защо?
"Най-достойните винаги са сами.
Отличават се с харизма, безупречна външност, жив аналитичен ум, абсолютно възпитание и идеални маниери, зад които винаги са скрити хиляди тайни ... и силен властен поглед, в който едва се забелязва малко тъга.
Те търсят "своите" хора. Свои за общуване, за компания и приятна почивка, свои за любов, отношения и семейство.
Те правят повече грешки, страдат повече, по-рядко контактуват и по-тежко преживяват неуспехите.
Но всеки път, когато се опарят, стават все по-съвършени и по-силни. И отново, и отново започват всичко отначало.
Чужди са им стереотипите на съвременното общество, невъзможно е да им се наложи чуждо мнение.
Зад гърба им винаги хвърлят кал, но никой не смее да им каже нещо в лицето и всичките слухове за тях се разбиват на парчета от железния им характер.
Независимо от това дали е мъж или жена, те търсят такъв човек, до който ще им бъде спокойно.
И това "спокойно" не се основава на липсата на кавги, адреналин и крайни емоции.
Това "спокойно" означава, че търсят до себе си човек, който няма да ги предаде."