сентенции моята борба
В тази категория има 208 цитата, разпределени в 21 страници.
Все още не бях открил, че човечеството се състои от две много различни раси - богатите и бедните. Отне ми… както и на много други хора… двадесет години и войната, за да се науча да си стоя при моята си класа и да питам цената на нещата преди да ги докосвам, камо ли да ги вземам присърце.
Луи Фердинан-Селин
Пощади ни, тъга
Обичай ме, обичай ме до лудост
със цялата си трепетна душа ,
със любовта безсмъртна - нежно чудо,
за да не мога пак да съгреша.
И с дива болка тъжен да замина
в безвремието на живота си без зов.
Не мога да съм жив наполовина
и да съм влюбен в теб с изгаряща любов.
Ти ще останеш във душата ми завинаги
и аз през дните ще те пренеса.
И в никоя от идните години
не ще загинат нашите чудеса.
Обичай ме, обичай ме до лудост
и вярвай с обич в моята душа.
Аз те обичам със безсмъртна обич - чудо
и няма втори път да съгреша.
Карол Николов
МАЙКА
Не, не пращай ми дъще пари
ако има нужда, ще взема назаем,
не пращай ми пълни торби,
тебе си гледай, напреде върви.
Понякога ми се ще само
да погаля нежно косите ти,
всичко си имам моето момиче,
само не мога да зърна очите ти.
Не давай ми празни надежди,
че някой ден ще се върнеш,
знам, че не ти остава време
от работа даже да се обърнеш.
Всеки път когато ти звънна
ме караш да изпитвам вина,
от твоето семейство и време
все едно опитвам се да крада.
Но ако може някога само
прати ми една снимка мамо,
на моята внучка прекрасна и мила,
която не знае, че теб съм родила.
Иначе нямам нужда от нищо
не залъгвай ме с приказки излишни,
ела си щерко за малко само,
защото утре може мен да ме няма.
Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.
Антоан дьо Сент-Екзюпери
Моята болка може да бъде причината за нечий смях, но не искам никога моят смях да бъде причина за нечия болка.
Чарли Чаплин
Веднъж дадени, свободите няма да бъдат отстъпени без борба. - Робърт Чалдини
ВЯРА
Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.
С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!
Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"
За него - Живота -
направил бих всичко. -
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.
Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.
Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? -
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.
Какво ще остане
от мене тогава? -
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право -
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?
А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! - Не струва! -
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!
