сентенции моята борба
В тази категория има 208 цитата, разпределени в 21 страници.
Ние идваме от равновесието и всяка борба, съзнателна или не, е насочена към това - да се върнем към него.
ПоСВЕТЕНО!
ДОКОСНИ МЕ
SMS*15*12*21.40
Виж кожата прекрасна, трептящо тяло.
Докосни ме! Аз те желая!
Потопи се в забрава, отпусни се в омая.
Проблем ли съм? Справи се.
Изправи се пред проблема.
Когато чакаш, губиш.
Докосни ме! Ти си върхът!
Реши се. Аз ти се прекланям.
Не ти се подчинявам.
Избрах теб, ти си моят идол.
Кое е важно?
Да вземаш или да даваш.
Моите мечти ще бъдат твоите желания.
Докосни ме!
Имам цел, това е живота с тебе.
Кое е свято? Кое е оргазъм?
Не обичам болката, бягам от нея.
Не ми я причинявай.
Ти вземи твоето, аз моето.
Печелившите карти са в нас.
Ще бъдем заедно, нали?
Обичай ме, или ме мрази.
Докосвай ме и ме отблъсквай.
Нуждая се от теб. Всичко е глупост.
Аз правя глупости.
Гола е моята душа, това е същността.
Покажи какъв е моя идол.
Ти ще се справиш, никакви ограничения.
Нощта деня погубва.
Аз съм шпионин в къщата на любовта.
Ще те погубя ли?... Не!
Само липсата на любов погубва.
Ние не сме заедно, врагове ли сме?
Не ме мъчи, каква е моята вина?
Каква е моята цена?
Ако не приемеш предизвикателството –
Върви си! Излез от моя живот.
Забрави, че ме има.
Какво ще правиш после?
Винаги ще търсиш и ще бягаш.
Ти можеш само да взимаш.
Няма страст, няма чувства.
Какво постигна? Слава, пари, имот.
Какво загуби? Нямаш мен,
значи нямаш нищо.
Аз плача, ти се смееш.
Ти мразиш, аз обичам.
Ти обичаш, аз мразя.
Мислиш, че ме познаваш?
Мисля, че те познавам.
Не, ние сме непознати.
Докосни ме! Намери ме!
На какво си способен? Сам не знаеш.
Нека те науча, научи мен.
Ти си земята, аз съм въздуха.
Ние сме вселена.
Неизвестна, неповторима и безкрайна.
Всичко ти казах, няма докосване.
Не чувстваш, не успях, не те научих.
Победи ме. Спечели, какво?
Разочарована съм – Господи, ти ме наказа.
Аз те избрах, така се наказах.
Обичам само теб. Ти нямаш душа.
Ти си празен. Докосни ме!
Искам те, искам те за много.
Аз не мога да те владея,
не искам да те деля.
Като дрога си за мен.
Да се откажа ли? Ще се спася ли?
Докосни ме. Ти си мъжът.
Аз няма да го направя.
Страхувам се от теб.
Обиди ме, пренебрегна ме.
Аз горя, ти тлееш.
Искам да живея.
Дай ми живот.
Докосни ме!
Това, което целуна, не бяха моите устни, а моята душа.
Не мога вечно аз да те обичам...
Обичам те... донякъде... Прости!...
Любовните импулси са различни...
Разнолюбиво слънцето блести...
Понякога кръжа и над Омразия.
И мраз трепери в моята душа...
Обичам те... до някога - до залеза...
До тъжната камбана на смъртта...
Може би там някъде имаше хора, чиято любов е способна да
преодолее всичко, моята обаче беше прекалено крехка. Необходимо беше непрекъснато да се
подхранва, за да може да расте и процъфтява.
Силвия Дей
Хей,момче,защо избяга така?Защо не погледна в моите очи?Ако беше го направил, зная щеше да се влюбиш и ти. Бях готова на всичко за теб.Щях да отдам душата си,сър-
цето си да ти подаря, тялото си щях да ти отдам, да те пусна в моя светъл храм.Но ти не пожела,позорно избяга и забра-
ви, че за теб само аз съм любовта.Една единствена съм на света и нямам равна в любовта.Ти бил си с хиляди жени, но обичал ли си ги,кажи?Не, аз зная не си,ясен си ми ти.Зная какво мислиш,зная какво очакваш.Хей момче, един за друг сме разбери,нашите души са създадени да бъдат преплетени завинаги.От деня, в който на този свят се появих,от тогава съдбите ни са слени в една.Ще видиш, само аз съм любовта, само аз за теб съм истинска жена.Аз ще чакам, няма да се откажа от замайващата си съдба.Ти все някога ще проумееш че без мен не можеш да живееш.Без света е мрачен и пуст, няма слънце и любов, без мен си просто никой, дори да мислиш,че си Бог.Помня когато бях дете и тогава обичах те лудо,с годините обаче и любовта расте.Така и моята порасна все повече те заобичах и все повече за теб горях.Животът ми без тебе губи смисъл, и стихва моята душа.Аз чакам те сега,силна като скала,чакам да дойдеш, да ме прегърнеш и да кажеш:”Ти си любовта”!!!!
Бай Иван бил един обикновен работник в една голяма българска фирма. Един ден във фирмата, в която работил щял да дойде премиера на проверка, за да види как върви работата. Шефа наредил, че всички служители да си вършат работата, така, както всеки ден. В деня на проверката, колата на премиера спряла, слязъл от колата и когато видял бай Иван да разтоварва кашони, се развикал: – Бай Иване! Бай Иване! Приятелю! – и се прегърнал с бай Иван. Шефа на фирмата погледнал учудено, но си замълчал. Срещата с премиера минала. След известно време САЩ сключила договор с българската фирма и президента на САЩ щял да дойде на посещение във фирмата. Шефът на фирмата пак казал, че служителите трябва да си вършат работата, все едно нямало никого на посещение. Започнали да кръжат хеликоптери над покрива на фирмата, от тях накацали по стрехите снайперисти, пристигнали 20 коли, от които излезли мъже с автомати… охрана голяма. Най- накрая пред входа на фирмата спрял брониран джип и от него изкочил президента на САЩ. Разбутал охрана и взел да вика: – Bai Ivane! Bai Ivane! Where are you my friend? – и той взел да прегръща бай Иван и да го разцелува, който този път бил целия плувнал в пот и паяжини. На тази случка, шефа на фирмата казал само: “Ааааа..”, но останалите си мисли запазил за себе си. Минала и срещата с президента на САЩ. След 2 години, на Великден, шефа на фирмата решил да отиде до Рим за Великден, заради Великденската проповед на папата. Решил да вземе със себе си и бай Иван, който вече 26 години, неуморно и покорно си пренасял кашони, та решил да направи подарък на подчинения си. Отишли в Рим, папата почнал проповедта и по едно време се чуло: – Бай Иване, бай Иване, разбрах, че си тук. Моля те, ела тук при мен. Погледнал бай Иван шефа си, а той с опулени очи само му направил жест да ходи. Свършила проповедта, бай Иван си поговорил с папата и тръгнал да търси шефа си. Отишъл и видял тълпа хора около началника му, който бил припаднал. Когато дошъл в съзнание, бай Иван отишъл при шефа си и го попитал какво станало. – Виж сега, бай Иване. От 26 години ти пренасяш в моята фирма кашони. Когато дойде премиера и взе да те прегръща… приех го. Когато дойде президента на САЩ и взе да те прегръща и целува… добре, приех го. Но, когато отиде при папата и един китайски турист ме попита “Кой е онзи човек до бай Иван”… е тогава не издържах.
- Но аз те обичам.
- Да бе няма проблем, моята маска е такава на тъп олигофрен, може след времe да се сетиш за мен, един забравен познат от един далечен ден.
Обичам ненормалните мъже,
които ме усмихват до полуда.
С които може времето да спре,
с които и животът да е чудо.
Обичам романтичните мъже -
онези, дето правят изненади.
Онези, дето с поглед ще ги спреш,
а после се разхождат из съня ти.
Грижовни да са, нежни и добри,
над мъжкото си Его да преминат.
Не искам да ми свалят те звезди
(самата аз звезда съм от година).
Обичам да обичат без "ако"…
(Условностите често ме отблъскват.)
Любов да подаряват… И дано
мечтите ми до блясък да излъскат.
Да могат да даряват свобода -
тогава Любовта е толкоз силна.
Да ходят с гордо вдигната глава,
а моята по-честичко да милват.
Да могат да прегръщат до бездъх,
капризите ми да търпят в излишък.
Дори да полетя към някой връх,
да мога да се връщам, за да пиша.
А всъщност ми е нужен само Той!
Едничък и единствен - и ми стига.
Съвсем не искам приказен герой,
а мъж, със който бързо се издигам.
Искам с някого да помълча…
Да повярвам в спрелите му стъпки.
Да почувствам нечия душа, как до моята седи на пътя…
Да позъзнем тихичко в нощта.
Мълком да се наговорим,
с въгленче от есента, под луната да си стъкнем огън.
Искам с някого да помълча…