Истинска любов. Разбираш ли? Когато остарееш и се сбръчкаш, когато останеш без зъби, а съпругът ти те погледне, въпреки че е с отслабнало зрение, да види в очите ти целия свят - бъдещето, миналото, всичко добро и дори лошите неща които сте преживели и да може да каже "Това е моята кралица. И имах привилегията да я обичам." Това е истинската любов!

Добавен преди 12 години

Не съм алчен - искам само тази земя, която граничи с моята. - Графити

Добавен преди 12 години

За моята възраст, прекалено много болка преживях.

Добавен преди 12 години

Обява:
Издирвам си приятелство. От малка.
От тези - истинските, дълготрайните.
Човек, с който да си делиме залъка,
усмивките, сълзите… Също тайните.
Със който тишината да е пивка,
и спомня си рождената ми дата.
Някой, готов за моята усмивка
да преобърне два пъти земята…
Готова съм да заплатя със всичко
което във сърцето ми остана.
До глупост мога някой да обичам
и нищо да не искам във замяна.
Издирвам си приятелство, което
далече да стои от дребни сметки.
да се римува с пулса на сърцето,
и егото да слага зад решетки…
Приятелство… Със две добри очи,
в които сякаш цял свят се оглежда…
И нищо, че наивно Ви звучи!
… Не стреляйте по моята надежда!

Добавен преди 12 години

Какво знаят те за моята любов? Моята любов е някак странна, повече от силна… Повече от силна, за да я разберат останалите.

Д. Данаилов

Добавен преди 12 години

Колко е трудо да стоя от страни,
И да знам че не мога да ти кажа остани,
Остани прегърни ме и забрави грешките които допуснах преди,
Сега осъзнавам че те обичам така както никога преди не съм обичала,

Но вече е късно твоите думи са това,
Аз все не мога да се примиря.
Помниш ли когато бяхме сами и всички мигове споделяни,
Аз още си спомням и за това ме боли,

Ужасно ми липсват целувките ти.
Много сгреших и го признавам
Жалко е че сега го осъзнам
Моята ревност ти дотежа

Ти искаше да имаш своята свобода.
Никога няма да си простя онези неща, за които имам вина
Мечтаех за нашата обща съдба
Но виждам че съм те отдалечавала.

Вечер когато заспивам сама мисълта за теб е дори и в съня
И само спомените ми останаха и сълзите които не истинаха...
Помниш ли когато бяхме сами и всички мигове споделяни...
Аз още си спомням и за това ме боли,

Ужасно ми липсват целувките ти.
Много сгреших и го признавам
Жалко че сега го осъзнавам
Моита ревност ти дотежа
Ти искаше да имаш свойта свобода

Припев:
Няма вчера има само сега,
сега те искам, и то на мига,
прости ми знам че хиляди пъти греших ,
обичам те ще го повтарям във всеки следващ мой стих... (2)

Sorry пак че всичко свърши,sorry и за теб
Любовта ни се прекърши,
сега вървим напред
мима много време от когато и на двамата ни беше яко,

слагам край на драмата,
в моите спомени са само миговете тежки,
оставям заровени хилядите твои грешки.
Не ти се сърдя и въпреки всичко

Нищо лично между нас не остана нищо.
И така сега магията излетя аз съм друг
И съм с друга а ти си сама.
Трябва ли да продължава,

Не съм виновен за това.
Знаеш не заради мен се получи така.
Късно е, замисли се, примири се,
Разбери ме има едни решение знаеш кое е (ЗАБРАВИ МЕ)

Няма как няма начин просто не е редно,
Целувам те прегръщам те, но за последно!
Всичко от което се нуждая си ти ,
Моя въздух,мойто слънце, моите мечти,

Невиждаш ли че всичко за мене си ти,
Не виждаш ли колко ме боли,
Искам да получа своя втори шанс,
Искам да те имам дори за час,

Чуи тази песен и помисли колко те обичам, вярваш ли ми?...
Помниш ли когато бяхме сами и всички мигове споделяни,
Аз още си спомням и за това ме боли,
Ужасно ми липсват целувките ти.

Много сгреших и го признавам
Жалко че сега го осъзнавам
Моита ревност ти дотежа
Ти искаше да имаш свойта свобода.

Припев:
Няма вчера има само сега,
сега те искам и то на мига,
прости ми знам че хиляди пъти греших ,
обичам те ще го повтарям във всеки следващ мой стих...(2)

Добавен преди 12 години

Дори и само с дрехите на гърба, аз съм си аз. Това не променя цената ми. Материалните неща нищо не добавят към мен и моята стойност като човек.

Джон Елис

Добавен преди 12 години

Твоят инат. Моята твърдоглавост. И голямата купчина с наши глупости… А забравяме, че любовта не чака никого, нито нас…

Добавен преди 12 години

Пътя към истинската любов

Първата крачка по пътя към истинската любов се състои в това, да се обърна безусловно към другия и от това отдаване да изживея толкова удовлетворение и щастие, че да не се питам повече, какво ще получа. Ако получа нещо, то това е само допълнителен дар.
Ако искам да бъда щастлив в любовта, трябва да сложа край на две неща: на страха, че няма да съм обичан достатъчно; на желанието да притежавам другия. Тъй като който се страхува и иска да притежава, в крайна сметка ще загуби всичко.
За да бъде моята любов трайна, тя има нужда от три предпоставки:
1. възхищение
2. обща задача, която да въодушевява и двамата
3. разбирателство
Ако искам обаче да срещна истинската любов, трябва първо да позная Бога в човека и при това във всички хора.
Тъй като истинската любов е безгранична. Не мога да обичам едното, а другиго да лишавам от любовта си.
Истинската любов следователно не е моето отношение с един човек насреща. Любовта съществува и без ответна страна. Любовта е просто нещо, което прониква в мен и ме изпълва. Едва от това дълбоко вътрешно проникване и съзирането на божественото във всичко възниква всеобхватната любов", която вече не изключва нищо и никого. Тази истинска любов е проникването в божественото единоначалие, при което Едното се съдържа във всичко. Не трябва да се уча да обичам, а трябва само да допусна любовта, която е моя същност да тече свободно. Трябва само да отстраня блокадите и препятствията, за да може любовта да се случи в мен и да се прояви като живот.
Ако наистина живея, любовта се случва чрез мен.
Любовта е нашето същинско битие. Затова въобще не трябва и не можем да се научим на любов, трябва само да я допуснем. Стигам до любовта, като съм повече самия себе си, като отново се "връщам при себе си" като изпаднал в безсъзнание човек, който отново идва в съзнание. Това става като престана непрекъснато да искам да бъда различен от това, което съм. Като престана да искам да осъществя въображаем идеал, а осъзная, че божественият замисъл за мен е да бъда какъвто съм и че само така мога да запълня мястото си, мога по най-добрия начин да реша задачата си. Не трябва да се променям, а задачата ми е само да бъда самия себе си. Част от това е да осъзная, че вътрешните картини, които определят моя живот, не са мое дело. Едва след като съм се разделил с представите на другите, мога да започна да живея в действителност моя живот. Едва тогава мога да приема и потвърдя моята битност. Едва тогава мога да се обичам действително и по този начин съм способен да обичам и някого другиго. Тогава не трябва да изключвам никого повече. Тогава съм се превърнал в обичащ човек.

Добавен преди 11 години

Отчаяна от живота и съдбата,
с изтерзаната душа,
паднах долу...на земята
и просто исках да умра.
Не исках този свят
с вечна болка и тъга,
не исках този свят
с омраза и лъжа.
Не исках да живея аз така,
с моята самотната душа.
Но...
Нещо изведнъж се промени,
във очите ми спряха сълзи.
Изправих се гордо,
станах на крака,
на пук на моята изтерзаната душа.
Станах...
погледнах напред към света,
и чрез моята сила на мисълта
ще стъпя здраво на крака,
ще гледам живота от друга страна,
ще бъда крепка и силна жена,
със моята сила на мисълта.

Добавен преди 12 години