сентенции моята борба
В тази категория има 208 цитата, разпределени в 21 страници.
Moята майка беше полусляпа. Ненавиждах я…
Тя ми създаваше толкова много затруднения…
За да изхранва семейството ни, тя готвеше в училищния стол. Един ден се доближи до мен и ме попита: Как си? – Бях стъписан. Как си позволяваше да ме пита как съм?… Не й обърнах никакво внимание и тя се отдръпна мълчаливо.
На следващия ден един от съучениците ми започна да ми се подиграва: Ей, твоята майка има само едно око! – Идеше ми да потъна в земята от срам.
Исках майка ми да изчезне от моя живот, да я няма. Дори веднъж й казах : Щом имаш намерение да ме правиш само за смях, защо по-добре не умреш?
Тя не ми отговори нищо…Но аз бях дотолкова обладан от гнева си към нея, че не ме интересуваше какво ще изпита.
Знаех само, че искам да се махна от дома си, от нея.
Заминах да следвам. След това се ожених. Построих си собствен дом. Родиха се моите собствени деца. Бях щастлив с живота си, с децата, с комфорта, който имах.
И тогава, един ден, моята майка дойде да ме види. Не беше ме виждала с години, не познаваше внуците си – никога не ги беше виждала. Когато я видяха на вратата, моите деца започнаха да й се присмиват. Помолих я да се махне. Казах й: Как смееш да идваш в дома ми и да притесняваш моите деца! ИЗЛЕЗ ОТ ТУК! ВЕДНАГА!
Тогава моята майка отвърна съвсем тихичко: Съжалявам. Може би съм дошла на погрешен адрес. И повече не дойде.
Един ден получих писмо за училищна среща, която трябваше да бъде в родния ми град.
След срещата, отидох до старата си къща. И аз не знам защо. Може би от любопитство. Съседите ми казаха, че майка ми е починала преди часове… Не пророних и една сълза…
Предадоха ми писмо от нея, което е искала да имам…:
Скъпи синко,
Мисля за теб през цялото време. Съжалявам, че дойдох в дома ти и засрамих и теб, и твоите деца… Бях толкова щастлива, когато разбрах, че ще дойдеш за училищната среща. Но може би няма да мога да отида да те видя, защото не мога да стана от леглото си… Съжалявам, че непрекъснато те огорчавах, докато растеше.
Знаеш ли… когато беше съвсем малко детенце, ти попадна в инцидент и загуби окото си. Не можех да издържам да те гледам как се мъчиш само с едно око. Затова ти дарих моето.
Бях толкова щастлива, че моят син ще може да види целият този свят - вместо мен, заедно с мен, с моето око.
Бог да те благослови, синко!
С цялата ми любов – твоята майка…
Кажете на майките си ДНЕС и СЕГА колко много ги цените и обичате и… си спомнете за тази история и как нашите мили майки могат и ще направят всичко за да сме щастливи ние…
Време
Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
ще търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!
Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.
Петя Дубарова
Топлината на твоите очи е палто за моята душа.
Изморих се… всеки някога се изморява, та и аз сега се изморих. Така се изморих, че нито си тръгвам, нито оставам. На вас наистина ли не ви си е случвало?! Може би трябва да проуча кое е състоянието, което идва след абсистенцията. Защото това е моето. Станала съм апатична. Защо абсистенция ли? Защото имах болезнена нужда от този човек. Исках страшно много неща… непосилно много - да се смеем заедно, да си говорим, да се прегръщаме и заедно да се въргаляме в снега. Проблемът май дойде от въргалянето в снега. Снегът беше студен като него. И аз, и аз… измръзнах. Сигурно пак щях да се стопля, но ми напомниха - Екватора и Северния полюс са две различни понятия, два различни свята. Аз бях екваториален субект, а той полярен. Между другото ми го казват за втори път. Първия път, обаче още бях мечтателка. Като дете тропах с крак и си повтарях и котките могат да летят (ако някой ги бутне, докато се разхождат по парапета на шестия етаж). Но нали съм инат и все мечтите си гоня. И нали той беше моята мечта. Толкова осъществима, колкото полета на котката. Втория път обаче бях премръзнала вече. И проумях едно - ако Екватора отиде при Северния полюс - ще го стопли, а Северния полюс ще се разтопи, ще го наводни и ще го удави. Не искам да се давя. За абсистенцията си забравих и апатията ще преживея, като премръзнеш можеш да се стоплиш, но да се давя - не искам.
Боже...! И в смърта аз намирам нещо прекрасно ...представям как се унасям в вечен сън и отлита моята душа в мир на непознато за мен до сега ...ефирното тяло ми е леко и аз съм свободна от земно и материално...И ще бъда завинаги с моите любими хора ...никога повече няма да ме раздели с тях.
ПРИТЧА ЗА ДОБРОТО
…Едно бедно момче продавало дрехи от врата на врата, за да плати за своето образование. Един ден то видяло, че има само 10 цента в джоба си. То било гладно и решило да помоли за малко храна в следващата къща, до която стигне.
Гладът му обаче изчезнал, щом зърнал красивата млада жена, която му отворила вратата. И вместо за храна, той помолил за чаша вода.
Жената видяла, че момчето било много гладно и вместо вода му донесла огромна чаша с мляко. То я изпило много бавно и после попитало:
- Колко ви дължа?
- Нищо не ми дължите. - отвърнала тя. - Моята майка ни учеше да не приемаме нищо в замяна на проявената доброта.
- Тогава ви благодаря от цялото си сърце! - отговорило момчето.
Когато Хауърд Кели напуснал къщата, той не само се чувствал физически по-добре, но и възвърнал вярата си в Бог, която почти никога не го била напускала.
Години по-късно, същата млада жена се разболяла много тежко. Местните лекари били объркани и изпратили младата жена в голям град, където смятали, че специалистите ще могат да диагностицират това рядко заболяване.
Д-р Хауърд Кели бил повикан за консултант. Когато той чул името на града, в който тя живеела, един спомен изплувал пред очите му. Той станал и отишъл в нейната стая.
Влизайки там, той мигновено я разпознал. Върнал се в стаята за консултации решен да направи всичко по силите си, за да й спаси живота. От този ден нататък, той обръщал специално внимание на този случай. След дълга битка, войната най-накрая била спечелена.
Д-р Кели бил дал инструкции болничната сметка да му бъде изпратена за одобрение. Когато получил фактурата, той я прегледал, написал нещо в полето и я изпратил в
нейната стая.
Отваряйки плика, тя си мислела, че вътре ще намери фактура, която ще изплаща до края на дните си. Когато най-накрая отворила плика, нещо привлякло вниманието и върху полето на фактурата. Тя прочела следните думи:
Платено изцяло с чаша мляко: Д-р Хауърд Кели.
Радостни сълзи изпълнили очите и сърцето й. Тя прошепнала: Благодаря ти Господи, че любовта ти е докоснала ръцете и сърцата на хората."
"Казват, че хлябът, който си хвърлил във водата, се връща при теб. Едно добро дело, което си свършил днес, може да се върне при теб или на някой, който обичаш тогава, когато най-малко очакваш.
Ако това добро не ти се върне, то поне си направил света малко по-различен.
А не е ли в крайна сметка точно за това животът?
Най-трудният урок в живота е да се научим кои мостове трябва да преминем и кои трябва да изгорим…
Много хора преминават покрай нас през живота ни, но само истинските приятели оставят своя отпечатък в нашите сърца…
Поисках да си тук.
Да дишаш с мене.
Да носиш в шепи живата вода.
Да ми отнемеш всяко тежко бреме.
Да ми смениш небето за луна.
Да ми дадеш една –едничка ласка,
с която да смириш бунтаря в мен.
Да смъкнеш смело всяка моя маска.
Да изцелиш душата ми ранена…
Поисках да си тук.
Да не предаваш сломеното от другиго сърце.
Да ми закърпиш с обич всяка рана
Да излекуваш болката с ръце…
Поисках да си тук.
От твоите длани да пия жадно живата вода,
дори и после белег да остане,
ще си заситил моята душа…
Дори и само с дрехите на гърба, аз съм си аз. Това не променя цената ми. Материалните неща нищо не добавят към мен и моята стойност като човек.
Аз Съм в такова Блаженство да Бъда само със Себе си - В моята стая е цялата Вселена.
ОШО
Представите за нравствеността са не само индивидуални, но исторически. Аз, представите си, все още не съм забравил онези времена, когато връх на безнравствеността бяха късите поли, шортите, дългите коси, изтърканите дънки, непонятната музика и "дивите танци". Може ли да се каже, че човек, който оскърбява моите естетични и морални представи със своя външен вид и ежедневно поведение, се държи безнравствено спрямо мене и ограничава моята свобода? Може, защо не? - Лев Рубинщейн