сентенции моята борба
В тази категория има 208 цитата, разпределени в 21 страници.
Животът е действие… борба… напрежение… Тъкмо в това намирам удоволствие.
Димитър Димов
Най-важното на този свят е допирът на твоята и моята ръка, по-важно е от покрива, от хляба, от виното и винаги ще е така - защото покривът ненужен е след края на нощта и хлябът ни добър е само ден, но твоето докосване и твоят глас завинаги ще пеят в мен…!
Спенсър Майкъл Фрий
Истината е, че всички имаме проблеми, всички минаваме през трудности и болка, а моята болка е рай в сравнение с тази на много хора, така че наистина нямам право да хленча.
Джесика Редмерски
Аз съм художник на живота - моята творба е собственият ми живот.
Моето Уважение е за тези, които го заслужават!
Моята Усмивка е за тези, които ме разбират!
Моето Приятелство е за тези, които ми вярват!
Моето Сърце е за тези, които ме обичат!
Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.
Вече нямам време за безкрайни срещи, на които се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат доникъде…
Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, на които дефилират напомпани его-та.
Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.
Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.
Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.
Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.
Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза…
Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите.
Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.
Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.
Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.
Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така или иначе ще стигнем до края…
Марио де Андраде
Моята грешка не са страстите ми, а липсата ми на контрол над тях!
Казвал ли съм ти скоро, че се обичам?
Не бързай да ме обвиняваш в егоизъм, нарцисизъм или някакъв друг -изъм. Ще обясня. Или поне ще се опитам.
Да обичаш себе си е само първата крачка. Към това да обичам теб. Живота. Другите. Целия свят.
Да обичам себе си е само първата крачка. И ако не я направя – ще си остана на същото място. Завинаги.
Да обичам себе си е моята противоотрова. Срещу нелюбовта на другите… но и моята. Собствена. Нелюбов.
(понякога)
А когато обичам себе си – само тогава чашката ми е пълна. И прелива. За да има и за другите.
(вместо да прося от тяхната любов)
Мислиш си, че това са само глупави клишета? Остави мисленето за тези, които не могат друго. А ти чувствай!
(мислите често ни подвеждат… но чувствата – почти никога)
Подозираш, че душата ми отново е наранена? Може би… И какво толкова? Ще ми мине.
(а ненаранените души са стерилни… стерилни като душа на киборг – човешките имат много белези… по това ще ги познаеш)
А казвал ли съм ти скоро, че те обичам?
Ако не е достатъчно – мога и да ти го изпея.
Това писмо не е прощално, то е благодарствено. Благодаря ти, че дойде в живота ми и ме дари с радост. Благодаря ти, че ме обичаше и получаваше в отговор моята любов, благодаря ти за спомените, които ще запазя завинаги. Но преди всичко ти благодаря, задето ми показа, че ще дойде ден, когато най-накрая ще мога да те пусна да си отидеш.
Обичам те.
Никълъс Спаркс
Целунах моята първа приятелка и изпуших първата си цигара в един и същи ден. Оттогава не съм имал време за тютюн. - Артуро Тосканини