тъга бг
В тази категория има 124 цитата, разпределени в 13 страници.
"Имаш красива усмивка, но очите ти са малко тъжни", казаха ми веднъж. "Който трупа знание, трупа тъга", спомних си след това.
Мария Василева
Съпругът погледнал съпругата си и забелязал тъга и сълзи в очите и, тогава и казал:
- Ти си втората най-красива жена на света!
- А коя е първата? - попитала тя.
- Ти, но когато се усмихваш!
Пощади ни, тъга
Обичай ме, обичай ме до лудост
със цялата си трепетна душа ,
със любовта безсмъртна - нежно чудо,
за да не мога пак да съгреша.
И с дива болка тъжен да замина
в безвремието на живота си без зов.
Не мога да съм жив наполовина
и да съм влюбен в теб с изгаряща любов.
Ти ще останеш във душата ми завинаги
и аз през дните ще те пренеса.
И в никоя от идните години
не ще загинат нашите чудеса.
Обичай ме, обичай ме до лудост
и вярвай с обич в моята душа.
Аз те обичам със безсмъртна обич - чудо
и няма втори път да съгреша.
Карол Николов
Най – хубавите приказки са тъжни –
голямата любов на тях прилича –
в една непредсказуема окръжност
не ни достига време да обичаме.
Най – истинското вино е горчиво,
това го знаем (както че ще съмне) –
в живота ни преобладава сивото,
напук на всички цветове безсънни.
Най – важни са онези тихи думи,
които сме изрекли на раздяла –
щом имало е някой за целуване,
голямата любов си струва – цялата.
Голямата любов – тъгата нощем,
тъга и дъжд, тъга и още нещо –
една окръжност, във която още
е твърде вероятно
да се срещаме.
Любов, казват ми. Ала любовта никога не носи, а и никога не е носила щастие. Тъкмо обратното, свързана е с тъга, прилича на бойно поле, представлява много безсънни нощи, в които си задаваме въпроса дали постъпваме правилно. Истинската любов е екстаз и агония.
Паулу Коелю
Погледнах я и видях една мистериозна и сериозна жена, каквато още навремето се криеше зад невинното младо момиче. Именно това, ме бе привлякло в нея. Но съзрях още тъга и отчужденост. Комбинацията от двете я направи още по-желана за разбитото ми сърце.
Никълъс Спаркс
След дълга самота, уединение и мъка, те срещнах сякаш ненадейно!Случайно и внезапно!Преди ти бе за мен познат, приятел, странен веселяк, но в миг почувствах те необичайно близък;разбрах че мога пак да съм щастлива, че имам шанс дори и да се влюбя...Мечтаех ли?Тогава нямах време нито да говоря, нито пък да мисля...и дни наред гадаех смисъла на всеки жест, усмивка или дума.Мечтаех всичко между нас да бъде истински красиво. Ти беше мил и нежен!Спечели мен, спечели и доверието ми, което вярвай значи много!Обърна нещо в мен и ме обърка безвъзвратно, защото имах нужда да те виждам всеки ден, да те чувствам всеки ден!Уплашена от теб и себе си покривах признаците на привързаност и свян...обмислях шансовете да си искрен, защото за мен все пак си МЪЖ. За кратко те допуснах прекалено близо до сърцето си; заспивах и се будех с теб. Събуждайки се нощем, усещах нежно че ме галиш, усмихвах се и чувствайки се сигурна заспивах!Макар прибързано да е било, веднъж дори прошепнах ти и аз "обичам те"...не бе, защото даряваше ме всеки ден със тези думи или защото исках да те лъжа...Почувствах го и без да имам време да помисля, реших да бъда невъздържана поне веднъж. Поисках да загърбя миналото си и да получа шанс за искрена любов и аз! И ден след ден по-близък те усещах, дори започна да ми липсваш. Опитвах се напълно да сваля преградите, които някога сама строих; отричах че изпитван страх, изчаквах...но избягах!Но ти ме и отново бях обичана, щастлива! И все пак, усещах липсата от нещо...но какво?Имах топлота, внимание и нежност; приятелска и мъжка нежност.Защо ли?...Странно!Та как ли връзка да градим, щом само бегло се познаваме?От страх да не сгреши пестили бяхме много! Неписан ли закон за нас бе "без въпроси"...или пък просто болна тема?И след това "откритие" злощастно, реших че има смисъл да помисля какво ми липсва и какво изпитвам аз! Егоистично беше да избягам пак и затова изправих се пред теб, за да говоря, да разкажа нещо от живота си или да споделя какво усещам! Но ти отново се засмя, като че ли те беше страх дори да слушаш...Защо да си говорим с думи, когато можем със сърца?Но как да мисля аз за друго, освен за наближаващата ни раздяла...къде да скрия аз нестихващата болка от това, че липсваше ми нещо и то ми пречеша да се отдам изцяло на мига? Уви, преградите не мога да сваля, не мога да избягам аз от миналото си, в което болката удавила бе всеки жалък шанс за ново, искрено начало! И осъзнах, че твърде много мъка, все още се таи в сърцето ми и тя не позволява да се влюбя пак! Като че ли и невъзможното, което бих могла да имам е абсурдно малко...
Разбирам те, стараеш се да бъдеш мил, обмисляш всяка своя дума, говориш малко; сдържан си, за да не ме притискаш, опитваш да избегнеш всеки прилив мой на ярост и на гняв!
Такава съм, уви! Отдавна безуспешно се опитвам да изплувам от водите на тъга и болка, които в миналото бавно, но успешно ме покриха и заличиха всеки малък шанс да бъда пак щастлива някога...със някой!
Безчувствена сега съм, към всичко що ме прави по-обвързана или ограничава свободата ми! Безмилостна- към себе си дори! Да плача даже вече на опитвам, защото и това не мога! Съжалявам!!! И все пак, не мисли, че знаеш колко съжалявам, защото те обичам и винаги ще е така...И все пак, вярвам, че някога ща ми простиш! Не искам да съм толкова решително жестока с теб...а с мен! Повярвай!!! Желая да те имам за приятел, защото се надявам безкрайната ти доброта да зарази и мен! Дълбоко в себе си ще продължавам да мечтая, че някой ден ще потреперя, завладяна пак от щастието да се влюбя!
А за теб съм повече от убедена, защото няма друг човек на този свят по-искрен, всеотдаен, мил, добър и нежен...Бъди щастлив!Обичам те!
Спи сърцето в каменна обвивка, буря тътне, стапя ме тъга. Донеси ми твоята усмивка, за да свърши бурята с дъга
Животът е филм, в който ти си главния актьор. Снимаш серия след серия и излъчваш на секундата, като театър на живо. И епизодите нямат повторения. Може да се гледат само по веднъж. Един миг не се повтаря никога повече – миг на щастие, на мъка, на тъга, на болка – никога няма втори дубъл.
Две неща научих от теб:
- Всяка чаша щастие се заплаща… с бутилка тъга.
Второто ли? Че си струва!…