тъга бг
В тази категория има 124 цитата, разпределени в 13 страници.
Цял куп трудности и шепа тъга, ще те направят най-силният човек на света!
Толстой
Не мога да опиша какво чувствам… Трудно е! Много!
Много болка има вътре в мен. Необяснима… Думи неизказани, прикрити… Много обиди преглътнати. Тъга насъбрана, чувства наранени. Трудно е…
Няма как да го опиша. Не мога! Празно е… в мен. В душата ми.
Какво, че беше много бедна,
какво, че нямах аз пари?
Веднъж в очите ме погледна,
и вино ти ми подари.
Аз ти предложих топло рамо,
ти ме прегърна с две ръце -
един до друг да бъдем само,
очи в очи, сърце в сърце.
Сега живеем между вещи,
в палат живеем, но кажи -
къде са златните ни срещи
и сладки думи и лъжи?
Къде са златните ти длани,
да ме прегърнат при тъга?
Събра ни вчера любовта ни,
пари разделят ни сега.
Любов, любов не се купува -
небесен кръст е любовта…
Ах, само който я загуби,
той знае колко струва тя.
Минават дни, седмици ,месеци, липсва ти ,но продължаваш! Понякога мислиш за вас, но гледаш да бягаш от спомена…
Втурваш се по купони, срещи. Опитваш да не си оставяш време за тъга. Но тя е вътре в теб. Усещаш ли я? И липсата е там. И чувствата. Бягай. Опитвай. Бързо… още по бързо, но да знаеш - безмислено е… От себе си и от онова вътре в теб… няма как да избягаш…
Нося си кръста. Не ме питай отколко
години го нося. Не ти стига броенето.
Радост видях. Щастие, болка,
колкото толкова. Измита ги времето…
Минах в живота точно ето такава:
Нека всеки да вземе, по много.
Не поисках прегръдка. Не разчитах на слава.
Но раздадох звезди, смях и обич…
Разпилях се по вятъра, като прашинка,
сътворих безконечни вселени.
Разтопявах тъга, като лятна снежинка,
давах вечност. Всеки да вземе.
Нося си кръста. Заедно с него летя.
Не тежи. Не ме гледай с насмешка.
Вярвам до лудост, че всяка мечта
сбъдва се с обич. Съвсем по човешки.
Моят полет е спомен за синьо небе,
и през болката все съм различна…
Този, който от мене най-много си взе,
точно този най-много обичах.
Мира Дойчинова
Ще…
Ще ти купя шарена рокля, ще те накарам да си сложиш ярко червило и ще те изведа навън, каквото и да ми струва… Ще те дърпам за ръка… но ти ще ходиш до мен, навън!
Ще плисне дъжд… ще събуя обувките ти… ще шляпаш боса… ще порежеш петата си на стъкло и ще ме псуваш… Ще хвърляш по мен каквото намериш, но аз ще се радвам… защото си жива. Ще взема ключовете от колата ти и ще те накарам да ме гониш за тях, докато се измокриш до кости… а ти ще ме гониш, знам, ти ще ме гониш, ще бягаш до мен… ще се хвърлиш в мен, стягайки кръста ми с краката си… ще ме целунеш зверски, страстно, мокра и прелестна - като никоя друга…
Ще те вкарам насила на някой чужд купон, ще изпиеш едно- две питиета, ще те изпратя до вас… ще поръчам пица напук на твоите вечни диети… ще я намажа с майонеза и кетчуп, ще ти налея кока-кола, не диетична… Ще легнем на пода по корем с крака, вдигнати нагоре… и ще ядеш пица с мен по този начин!
…Ще ти налея чаша вино… ще те завия в топло одеяло… ще запалиш цигара и ще се чудиш какво става всъщност…
Ще ти кажа… че те… оби… но на теб няма да ти хареса, защото не вярваш в нищо и в никого.
…но ако и след всичко това не успея да те извадя от смрадливата ти черна дупка…
ще знам, че ще трябва да направя много повече, защото те обичам, майната му…
и… ако е нужно ще живея с теб в загадъчната ти тъга… но ще бъда до теб, каквото и да става, каквато и да си… разбра ли?!… защото те обичам и… просто не мога без теб…
Неблагодарник!
Кажи какво, по дяволите, искаш?!
Пак затръшваш тежката врата…
Дали достатъчно не те обичах,
ти дори изобщо не разбра!
За теб какво ли не направих?
Света пребродих с вързани очи.
Твоите лъжи ли на забравях?
От тях и въздухът започна да горчи!
Сълзите ми, ти толкова ги мразиш,
сега на устните умират от тъга.
Кажи с какво заслужих да погазиш
душата ми, достойнството и любовта?!
Не бях ли с теб, когато беше трудно?
Защо рушиш към мене всеки мост?
Защо е всичко толкова абсурдно?
Очаквам отговор, зададох ти въпрос!
С думите си тежко те ударих…
до гуша ми дойде да съм добра!
Леко неподготвен май те сварих…
все пак аз нося името Жена!
Погледът отмести от стената…
трогна се едва… едва…
Този път затръшвам аз вратата!
Обичам те, но ще вървя…
- Всичко е наред - казах спокойно, макар че чувствах нещо друго… Тъга. Сякаш бях загубил нещо, което дори не притежавах
Животът е твърде ироничен. Дава ти тъга, за да разбереш какво е щастието; шум, за да се насладиш на тишината и отсъствие, за да оцениш присъствието.
Ерих Мария Ремарк
Животът е твърде ироничен. Дава ти тъга, за да разбереш какво е щастието, шум за да се насладиш на тишината, и отсъствие за да оцениш присъствието.
Ерих Мария Ремарк